КНИГИ

Михаил Ренджов

Превод от македонски: Роман Кисьов

КНИГИ

(Библиотека. Шепот)

Първия път когато влязох между тях,
Влязох, сякаш, между листа:

Трептяха листата,
Разказваха нещо от своите заключени съдби
Криеха във себе си тайни гласове
И наноси зелени криеха
А след това –

Мълчаха.

Втория път когато влязох между тях,
Влязох, сякаш, между хора:

Дишаха те,
Гледаха ме топло и умилено
Нашепваха ми сказания и приказки
На език който не разбирах
А след това –

Мълчаха.

Третия път,
Влязох с намерение (и аз) да напиша книга,
И влязох, сякаш, между зверове:

Озъбиха се те, ръмжаха,
Враждебност им изпълни сърцата
Пламък пропълзя по буквите
Затвориха се кориците –
Седефените миди.

Тогава нещо необичайно се случи:
Моята книга не я написах аз
Тя мене написа
И се разпадна на частички въздух.

Затова,
Моята книга не се чете
Моята книга не се прочита
Моята книга, простете
Се вдишва.


РЪКОПИС

Има в мен
Един ръкопис
Древен:
Със знаци тайни
Със лъчи сияйни
Със небе което
Чудно
Свети.

От този древен ръкопис
Някой
Ежедневно издишва
И тайно чрез мене изписва
Една чудна
Чудесна
Песен.


ФРИГИЯ. МУЗЕЙ

В музея на Фригия
От кориците на една
Свята книга
Ме гледаха очите
На един
Непознат
Аз.

Намери ли ме? пита.
Намерих те, казах.
По-лесно ли ти е сега?
Сега съм цял аз
Не ми достига само
Твоят глас.

Вземи го, рече,

Тогава
Цялостният аз
Обяздил кон крилат
Върнах се назад
Към Македония

Летейки.
Пеейки.

Пролетта, 1996


ХОРА

Дойдоха от някъде –
Не разбрах кои са:

Имаха тъмен знак от живота
(не разбрах от кога)
Имаха прашен знак от пътя
(не разбрах от кой)
Имаха таен знак от смъртта
(не разбрах за кога).

Дойдоха от някъде
След това заминаха

Не разбраха кой съм.


ПРОПОВЕДНИКЪТ

“Няма нищо ново
под слънцето”
Говореше Проповедникът.

“Аз съм нов –
Му отговорих:
Нов е облакът който гледам,
Нов е дъждът който ме полива,
Нов е вятърът който ме вее,
Нова е болката която нося,
Нова е смъртта която ме очаква
Мене живия,
Според всички:
Неповторим.”


СЯНКАТА МЕ ПИТА

Още веднъж
Сянката ме пита:

Какво криеш
Сред огъня под кожата
Безмълвен зидарю?
Какво таиш
Сред пръстена на мъдростта
Сред пепелта на песента
Отречен от себе си?

Още веднъж
Сянката ме пита
А аз останах глух
За писъка на думите
Като във задгробен живот.


СЕДМАТА ПЕСЕН

Трябва ми
Седмата песен.

Седмата?

Онази за гърма?
Онази за дъжда?
Онази за живота?

Не.
Онази за смъртта –
Съвършената песен.

3 ноември, 1998


НИЩО НЕ Е КАТО САМОТНАТА
БОЛКА НА ПЪПКАТА

                    До Ефтим Клетников

Никой не е като нас
И нищо не е като самотната болка на пъпката
Която ни освети отвътре
Която тъмни ни остави

Нищо не е като скършеното крило на простора
Който крие тайната
За змията и за
Птицата.

Нашите коне от сълзи
Нашите пъдпъдъци от въздишки
Хлипат и ни възвисяват.

Ще ни погубят ли зърната които изрекохме?
Във мрака изглеждаме като завоеватели
А ние отстъпваме.

Казват,
Когато войната свърши
Вместо глави
Ще имаме храсти от
Босилек.

II

Всичко се забравя:
И онова което полунощно ни гризе
И онова което прострелва челото ни със мълчание
И онова което на езика ни вирее
Като горчива билка.
Виж: небето е простряно
Образът на вечността ни плаши.

Един ден може би
Ще открием невидимия цвят на прахта
Ще разгадаем тайното значение на предателството
Ще разберем измамата на вечните води
И обещания цвят на смъртта
Но дотогава словото ще ни е малко,
Само малко,
Утешение.

III

Копаем кладенци
А изваждаме небесни звуци.
Утешава ни това че между тях
Светим като камък нажежен.

Една мъглива яребица
Пълзи към нас и ни се умилква.
Измъчени от красотата
Нас ни призовава пресветлият рог на времето
Нас –
Запътените
Към
Небето


ЧУДО

                    На Роман Кисьов

Светът е чудо
Поетите са чудо
и ние сме чудо
Тежко на стиховете
без нас
Тежко на нас
без стиховете
във този свят
от чудеса
във този свят
със много машини
а малко душа
във този свят
със много
стихоплетства
със малко
стихове.


СВЕТЛА ТЪГА

Обкръжен
От светли точки
Сияйни звуци
Някъде високо съм
Мисля
Пред стъпалата
На Бога.

Тъжно ме гледа
Извървеният път
По който се изкачвах
Запътен към Вечност
Та целият аз съм
Тъга и горест
Горчиво разлята светлина
След която не знам
Как да се върна.

А и да се върна
Това не бих бил аз
А онзи
Обкръжен от светли точки
Сияйни звуци
Приведен и сам
Като пред
Стъпалата
На Бога.