Трайко Симеонов

1.
Сипе се, стеле се мекичък сняг,
лека-полека полята покри.
Тихо е вредом, а татък далек
дремят, немеят заспали гори…

Тежко и горко за пътника клет,
сънни и глухи полята мълчат,
пътя затрупан, застлан е навред -
някъде само дървета стърчат…

2.
Снежната буря престана,
всъде светлее небебто,
гледа шеметно Балкана,
гледа в почуда полето…

Новите бели премени
как ги омайно покриват,
грейнали лъчи засмени
как ги с елмази ушиват…

3.
Щура се лудо пак вихър несвесен…
Пусто и глухо е вред,
месец самотен във свода небесен
рее се тъжен и блед.

Бляскат снежинки и сякаш с елмази
Господ земята покрил…
Щура се вихър и грижно ги пази,
бясно и страшно завил…

——————————

сп. „Венец”, кн. 4, 1936 г.