ПЪРЗАЛКА В КЮСТЕНДИЛ
ПЪРЗАЛКА В КЮСТЕНДИЛ
Аз помня: сключваха в Париж мира,
след тригодишна смъртна баня
и Тодоров гърлото си продра
към ред и мир да ни подканя.
Но днес е празнично към Кюстендил,
макар да има мраз и ветър,
макар под нулата да се е свил
държавният ни барометър.
Пързаляме се славно, господа,
на политически пързалки
и вместо с кънки, както е реда -
пързаляме се на бухалки.
Не знам какво е в Кюстендил сега,
едва ли знае даже Блока,
но хлътнали сме здраво сред снега
и преспата е май дълбока.
Не знам как ще се справим с тоя сняг
и с новия кадрил безумен,
но знам, че лошо ще се хлъзнат пак
оскубаните люде в Шумен.
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 4, 10 декември 1922 г. Подписано: Валериян Бромов.
ВРАЧАНСКИ СТИХОВЕ
О, Враца, град на клюки и сплетни,
на хубави лозя и лошо вино!
Как мога да се изразя невинно
за нравите на твоите жени?
Като монах сред четири стени,
с благоприличие най-благочинно
преминах свойте нощи и дни
на сладки приказки и чашка вино.
И ето днес на четири страни
неоснователно и безпричинно
все пак успя да се разпространи
мълва за битието мое винно, -
о, Враца, град на клюки и сплетни,
на хубави лозя и лошо вино!
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 14, 4 март 1923 г. Подписано: Евгений Север.
ВРАЧАНСКИ СТИХОВЕ
О, Враца, спомня ли те, най-умилно
затрогваш моите злочестини!
Но аз те помня не с калта обилна,
не даже с твойте кръчми и жени.
Не, аз те помня, горда, но безсилна,
всред партизански клюки в смътни дни,
и с твоята младеж изящно стилна
и с непосредствени величини!
Те почват с Ицко в моя спомен чист -
със Славчо, с Лампо, с Геновева бледна,
със Тодор В. - и още - дълга низ.
Пред тях изтръпва мисълта победна: -
и наща столица изглежда бедна
пред теб, че няма типове таквиз!
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 16, 18 март 1923 г. Подписано: Джо.
ВРАЧАНСКИ СТИХОВЕ
И в Враца, както в нашата столица
безкрайна скука ме мори;
и там приятелите голи са
и нямат и кредит дори.
Тъй важността на мойта ролица
пред тоя факт се изпари, -
и тръгвайки си без пари
подписвах полица след полица.
Ако не бях писател вещ,
ако не бях „магаре женено”, -
от скука - вярвай, ако щеш,
залагам си сетрето ленено, -
че почнал бих да пиша пак
или дори бих встъпил в брак.
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 17, 25 март 1923 г. Подписано: Джо.
