ЗАВИСТ

Иван Ненов

ЗАВИСТ

Съседите ми - страшно са богати.
Те имат даже и от „пиле мляко”.
А къщата им - истински палат. И -
не дай си, Боже, да надникне някой!

Модел последен - скъпи им колите.
И вила на морето - там на плажа.
А, ако вие пеш си тъй вървите -
те няма да ви забележат даже.

Но тая пролет, под стрехата моя
две лястовици тук гнездо си свиха.
Съседите ми бяха неспокойни
и, честно казано, се озлобиха,

че лястовиците избраха мене
и къщата ми със прогнила стряха…
Не тях - известни бизнесмени…
Съседите - на мен ми завидяха.


***
Щастлив ли си при толкова нещастни?
Обичан ли при толкова омраза?
Богат ли си, когато други гаснат?
И здрав ли си - потънал във зараза?

Какво, че вещите ти били скъпи,
а жилището ти - за три семейства!
Оная нишка, дето всички дърпа -
с теб няма да извърши чудодейство!

То може да се случи в пещерата,
където Рилският светец живял е,
раздал на всички до троха душата си
и нищичко за себе не оставил.


НЕОБЯВЕНА ВОЙНА

Няма ден без убити…
Няма ден без ранени…
Но война не е обявена!

Всеки час - катастрофи.
Свирят бесни сирени…
А война не е обявена!

Един друг се застрелват
пишман бизнесмени…
Дали война не е обявена?

Плачат скръбно старици
не за мъртви войници.
За погребални парици!

И изчезва народа…
И мълчи спотаено.
А войната?
Не е обявена…