Иван Серафимов

БЕЛА СЪМ, БЕЛА, ЮНАЧЕ…

С душите разполовени, с телата непокътнати
вървите по земята, от белота изтръпнали.
Така недосегаемо до днес е само слънцето.
Земята е натегнала от необгледни кърви.
На дъното на нивите не виждате ли мъртви?
И от сестра до брат в изпълнено със зрънце.
От нежност необятна земята е нагъната.
Най-тихото покълване е толкова безсмъртно.
Дълбоко във земята надежда топла тътне.
Носете светлината, с която ще се съмне!

ЗАМЕСВАНЕ НА ХЛЯБА
НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЦИ

Просторът потрепери от гръмове и песни.
С уплахата в зората тестото бе замесено.
Жените се прекръстиха над нощви замесени
и сякаш се смаляват жени, деца, невести.
В зеленото поле опора е и стръкчето.
Не го откъсвай с ярост дори да се прегърбиш!
Във бедната си стая, във тази празна къща,
опирай се на лакти, дори да се задъхваш.
Замесвай хляб нетраен с едно-едничко зърно
сърцето си голямо, смутено и безсмъртно.

РОДИНА

Със болезнено тяло вървя по земята
и ви чакам в болезнените обятия
на планините от лявото мое рамо нататък,
на планините от дясното мое рамо нататък.
Такива крила ми привърза съдбата:
от стремежа ми няма нищо по-свято -
вървя след ятата, които от мене се отдалечават,
реките, растенията, земята.
Няма по-изоставен от този, когото
всичко негово бавно го изоставя -
силата, волята, търпението и зракът.
Страшно ще бъде, ако въ вмислите ви съм кратко.
И ако все пак суша и жажда, и глад ме обземат понякога,
то е, защото с болезнено тяло вървя по земята
и ви чакам в болезнените обятия
на планините от лявото мое рамо нататък,
на планините от дясното мое рамо нататък.

ТРИПТИХ

ТЪРНОВГРАД

Небивало рушене е край нас.
Най-трайното сме ние -
несъзналите
ни смъртността, ни ужаса,
ни краткостта.
Едно зачатие заложба за безкрайност е.
Страдание изпълва същността
на думите, надеждите и тайните.
Люлеят се листата от срама
и падат, от слана попарени.
И голотата е безкрайна самота,
когато е без свян и без отдаване.
О, да пребъде твойта топлина
и слънцето,
и бавното създаване -
небивало рушене е край нас.
Най-трайното сме ние -
несъзналите.

***
Най ми е чужда моята смърт -
колко е вечна слабата плът.
Колко е странно - далеч в света
старец безсилен бере душа.

Ябълки тежки превити на две,
селяни сбират в зори плодове.
Вятърът сплита с нежност треви,
всичко в света е както преди.

ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ И ПРЕЗ ЯНУАРИ

Колко много птици ще загинат
през декември и през януари.
Мъртви, всеобхватни вихри
носят яростни товари.

Няма никой да опази нищо
(може би ще почне отначало,
от една-едничка птица само,
чуруликането слабо).