БРЯГ

Славка Зашева

БРЯГ

Безкрайни,
хоризонтите изтичат,
препълнили до капка
океана -
идва светъл,
връща се различен,
заграбил всичко,
само бряг остана.
Само бряг,
оглозган като спомен,
безспир нарежда
пясъчния пъзел.
Секунди,
с имена изронени,
пълзят върху брега.
Не бързат.
И не разбираме -
как скъсаното време
събира пясъка
и в стъпки го превръща…
Дори и океан
от нас да вземат,
ще ни остане бряг,
на който да се връщаме.


КЪЛБО ОТ ДНИ

И те дишам -
въздух от магия,
на кълбенце
спира се под сплита.
Докато сълзата
ме изтрие -
всеки ден
ще те плете,
ще те разплита,
ще те къса,
ще те хвърля,
ще се моли,
често ще започва
отначало…
Толкова парченца
съм преборила,
за да дишам -
вплетена и цяла!


МЪЛЧАНИЕТО НА ГРАДА

В петък
не пристигат кораби.
Пазарите за риба
са изцъклили очи
в мрежите на тишината.


ЮВЕЛИРНАТА СТАЯ

Трепери въздухът,
не диша,
потънал във сияйна
еуфория.
Очаквам
пръстите ти да подпишат
кожата ми.
И да се затвори
корицата на тази нощ
изящна.
Изваяните думи
светят.
Тихо е. Чупливо.
И е страшно.
Да не се изроним
в междуметия.