КОСМОС

Елена Костадинова

КОСМОС

Сърцето има своята планета,
дори и спътник има - любовта.
Но тя е скрита вътре във човека
под формата на мъничка душа!

Там няма болка, страх или тревога.
И космосът не праща обвинения.
Не дишат хората без обич, бродят
в това любовно, топло измерение.

Макар да се разделят или влюбват,
те в себе си до болка си приличат.
Планети и души не се погубват,
че имат свое собствено величие!

Създават своя орбита, където
се молят да усетят светли чувства,
но искат, непогледнали небето,
без облаци по него да се спуснат!

Съзвездията слизат и препускат -
те искат всичко земно да опитат.
Звездите сякаш впиват тънки устни
в съдбите ни и после ги преплитат!


СЛЕД ЧУДЕСАТА

Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда!

Ритмичната стрелка на циферблата
ще тръпне в монотонния спектакъл,
броила до безкрайност пак числата
и всеки миг попила в отпечатък.

Ще си замине вечерта на чудесата,
надеждата в душите ще засвети,
че този път ще сбъдваме мечтата
във тънки мрежи с лунните завети!