УМОРИХ СЕ ОТ ТЕЖКИЯ ШУМ…

Диана Сиракова

***

Уморих се от тежкия шум,
преминаващ под моя прозорец,
от скандалите чести, от ум,
някой някъде все да ми дава.

Уморих се от вечния спор
кой е нужен и кой - непотребен,
по неписан, но прастар закон
все виновна да бъда пред себе си.

Уморих се от делника зъл,
от бездомните свои недели.
В недоспалите нощи навън
мойте сприхави мисли са спрели.

Във душата ми тежко вали
едър дъжд от несбъднати думи
и се питам през болка дали
тишината ще спре помежду им.


***
Ръце ще идват да ни поздравят,
нозе ще си отиват с тежък спомен,
слова ще обещават тежък път
и ще усгават с първия следобед.

ще помним и ще губим имена,
любов ще се изнизва без постеля,
а някъде из мрака хладина
ще изпълзява и ще ни обсебва.

В разсъмналото вече ще мълчим
невярващи, непътни, полузрими.
И само тайно в нас ще озвучим
едни докрай неизвървени рими.


***
Оставих те във времето отминало,
във спомена с оная бяла стряха -
там истинското чувство е изстинало
и тръгнало с годините нанякъде.

И в мен като във подранила есен
хладнеят недокоснатите мигове.
Отиде си от мене някак лесно
и аз не търся в спомените никого.

Сега си само лято непристигнало,
а аз - от теб минута недочакана.
Посоката навярно сме объркали,
когато сме потегляли в началото.