Димитър Хаджитодоров

Татко отиваше нощна смяна на работа, когато прозорците на съседите гаснеха един след друг. Преди вечеря той спеше час-два, а след това се бръснеше и обличаше.

Ние с мама изчаквахме момента, в който той излизаше и аз го изпращах с думите:

- Приятна работа! Да ми купиш влакче и локомотивче!

Пожеланието ми развеселяваше татко и той поемаше с усмивка към фабриката.

Влакчето се появи за Димитровден и веднага зае подобаващо място в игрите ми. Бе направено от тънка ламарина, покрита с лъскава боя.

Представляваше композиция пътнически и товарни вагони. Подреждах го на масата, но когато там се работеше, композирах трена на кушетката.

Строях гара с материал, съхраняван в плетена кошница без дръжка. Бяха
кубчета със съдрани картинки, остатъци от сглобяем дом и дървени изрезки, събрани в бараката, когато татко ремонтираше някой шкаф.

В навечерието на Нова година узнах за страхотна играчка - комплект оловни войници, донесени от чужбина и показани от сина на наши приятели.

Той подреди сивкавите, с приглушен блясък, фигурки между чиниите на масата и докато родителите ни разговаряха, организирахме парад на различните родове войска.

Удивлението ми бе толкова голямо, че още на другия ден се заинтересувах къде се намира магазина, в който продават оловни войници. За съжаление, родителите ми вдигнаха неопределено рамене.

Не мога да кажа колко време мечтаех за тази придобивка, нито да проследя с точност последвалите събития. Най-вероятно, татко е разговарял с приятелите, чийто син притежаваше безценните играчки. Сигурно бяха установили, че той вече е голям и го бяха уговорили да ми подари армията, с която се развличаше.

Първата Нова година в малката ни къщичка дойде с желанието да я посрещнем радостно, като хора със собствен дом.

Предният ден татко и бате Киро, сина на съседите, монтираха антре пред входната врата, за да намалят пристъпите на вятъра.

Майка ми се зае с нещо „завързано”, както се шегуваха родителите ми, и изпече щрудел и соленки. Ястията стояха на топло върху печката в бараката.

Докато баща ми прибираше инструментите, мама извади от гардероба две малки кутии с блестящи фигурки и започна да украсява елхата, донесена снощи от пазара.

Прозорците наоколо светеха празнично, някой влизаше и излизаше и се чуваше смях.

От радиото звучаха мелодии и весели истории.

Ние си честитихме Новата година и си пожелахме от сърце скоро да имаме по-голям дом. Спомнихме си как в бившето ни жилище бе дошъл дядо Мраз, за да ми подари бакелитено камионче, разглобено на части седмица по-късно.

Слушахме програмата, когато татко внезапно каза:

- Нещо тропна в антрето! Ще ида да видя.

Той излезе и запита високо:

- Ти ли си оставила този пакет?

- Нищо не съм оставяла! - учуди се майка ми.

- А това от къде е? - баща ми показа голяма кутия в ръка, от тези, в които продаваха вафли. Постави я на масата и усетихме, че вътре има нещо тежко.

То бе увито в няколко пласта вестник. Когато ги разгънахме, между чиниите, с тих звън, се изсипа рота метални войници, в най-различни пози и въоръжения. Беше загадка от къде се взе това съкровище.

Не можех да повярвам, че то е мое притежание.

Докато се съвземах от сюрприза, родителите ми подредиха армията на масата. Те се вглеждаха във фигурките и обсъждаха въоръжението им. Подаръкът ми се превърна в атракцията на вечерта и аз си легнах късно, щастлив и доволен.

Седмица по-късно оловните войници, влакчето и кубчетата се търкаляха на кушетката, а аз умувах дали да построя гара, или да направя крепост. Докато разсъждавах, баща ми, влязъл от двора, се включи в играта.

- Диверсантите са обърнали вагон с жито и трябва да бъдат заловени! - каза той и посочи влакчето, което още не бе композирано.

За първи път чувах за такива злосторници.

- Диверсантите са врагове, които пречат на хората да се трудят спокойно! - обясни баща ми.

- Как хубаво го възпитавате! - чу се гласа на съседката, която записваше някаква рецепта на масата.

Похвалата достави удоволствие на татко и той отговори:

- Днешните деца са принцове в сравнение с детството, което имах аз. Не бяхме виждали играчки, а през лятото обикаляхме боси по улиците. Представяте ли си, бях на неговата възраст, когато за малко не се удавих в боянската река! - и той разказа история, слушана с интерес и с трепет.

Но дори на най-увлекателното място аз продължавах да стискам оловните войници в ръце и страшното събитие, преживяно от баща ми, се редуваше със забавлението от което трябваше да се чувствам като принц, въпреки че живеех в скромна къщичка.