ОТСЪСТВИЕ

Пламен Александров

Живея там, където теб те няма.
Небето днес е морско дъно,
изпълнено с крилати
обитатели.
А все опитвам да се задържа
на ежедневната повърхност -
шхуна с бордове прободени…
Но пак връхлитам
кръстове подводни -
мечти от потъналите яхти
сред рифовете
на изящното ти тяло…
Слънчевият камък
в гърлото заседнал,
стремглаво
ще ме понесе
към залеза.
През него плувам
все към твоя остров.
И бавно давя се
в умората -
да те преследвам…

А хората
говорят,
че съм полетял…