ЕМИНЕСКУ

Анатол Чокану

превод: Петър Лозанов

Зовем го и пристига той при нас,
душата му трепти от покаяние,
но няма сили за поклон отчаян,
а само към зелен и цъфнал храст.

Вървим към мъдрите му нощи в транс,
вървим и към молбите му горещи,
към лютите му горести и срещи,
които пак са слънчеви от страст.

Той беше нищий, сам си беше крал,
тъй близо до вълните и звездите,
и в крепост се зазида, за да литне,

да пее за любов или за жал.
Вълните блъскат мрачни цитадели,
но да сломят духа не са успели.