МОЕТО ЯРЕ

Васил Иванов Стоянов

МОЕТО ЯРЕ

Пусто ере,
виж го как
ми се пери,
тропа с крак.

Аз тревица
му подам,
то главица
свре насам.

И не ще то
да яде,
ами гледа
да боде.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1921 г.


НА РЕКАТА

Днес отидох
да се мия
на реката,
но побързах
да се скрия
зад върбата.

Зер не питах
мама, баба,
я пък кака -
не хапе ли
тая жаба
кривокрака?

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 9, 1921 г.


В НЕБЕСАТА

Ех, да мога да подхвръкна
аз на орлови крила
и високо да замръкна
над сребристата мъгла!

Да разгледам небесата
и звездите как блестят
и как слънцето, луната
се запалват и горят.

И на всичките дечица
от високи небеса
по една такваз звездица
армаган ще донеса.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 5, 1923 г.


КОТОР, КОТОР…

Котор, котор, которак,
зная те, че си юнак:
гониш птички,
колко щеш,
а пък мишките, горкички,
дебнеш, хващаш и ядеш.

Аз на прага
тропнах с крак,
ти подскочи и избяга
горе на тавана чак.
Котор, котор, которак,
аз съм по-голям юнак!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 5, 1927-1928


ТИЧАЙТЕ, КРАЧЕТА

Тичайте, крачета,
баба се не кара,
мама позволява:
ето ви морава -
тичайте без мяра!

Чакайте, крачета,
малко се поспрете
и си починете:
пак игра ви чака
с кучето, с котака!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1930-1931


СЪНЧО

Баба внученце приспива
и му пее тя - сънлива:
- Нанкай, внуче, сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.
Аз добре ще те завия,
с китен шал ще те покрия.
Баба клюма, клюма, пя
и си сладичко заспа.

Внучето се понадигна
и на баба песен викна:
- Нанкай, бабо, сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.
Аз добре ще те завия
и с кожух ще те покрия.
Нанкай, бабо, в топла стая,
аз навън ще поиграя!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 3, 1932-1933 г.


ВСЕ ДОБРЕ Е!

Батьо зимата харесва,
кака иска пролетта,
дядо лятото калесва,
баба хвали есента.

Пролет, лято, есен, зима,
все добре е, казвам аз:
радости и песни има
и по жега, и по мраз.

Пролет ясно е небето,
като вятър аз летя,
де погледна по полето
птички и цветя, цветя.

Лете диря хладно място,
тичам с босички крака
и се поокъпвам често
в бистро-хладната река.

Есен аз съм се унисвал
като гледам куп голям
плодове и съм се слисвал
по-напред какво да ям.

Зиме правя снежни валки,
щипе мраз по нос, страни;
пак съм весел по пързалки
със крилатите шейни.

Пролет, лято, есен, зима,
аз ви казвам и съм прав:
и игри, и радост има -
само да съм жив и здрав!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 6, 1932-1933 г.