Никола Николов

Никола Николов (Никола Николов Костадинов), български писател, е роден на 24 април 1936 г. в с. Варана, Плевенска обраст. В Плевен получава средното си образование, а висше - славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски”. Учител, журналист и редактор във в. „Софийска правда”, „Учителско дело” и „Транспортен глас”. Работил е като секретар на Софийския окръжен съвет за култура, главен специалист в Комитета за култура, бил е на дипломатическа длъжност (Монголия), управител на ИК „Делижанс-експрес”, заместник главен редактор на ИК „Феномен” и заместник главен редактор на в. „Наука и общество”, главен редактор на сп. „Експрес”, „Бизнес и туризъм” и др. Негови творби са превеждани на руски, чешки, полски, немски и монголски езици. Издадени книги: „Когато прозорците са отворени” (стихове, 1970), „Рамена за лък. Очерци за Монголия” (1986), „Къща за половин живот” (проза, 1989), „Звездите плачат” (стихове, 1994), „Прегазена котка” (роман, 1994), „Балада за синьото цвете” (проза, 1996), „От другата страна на нищото. До Виена през Гоби и Сибир” (проза, 1996), „Звездите плачат” (стихове, 1998), „Живите играчки на Елина” (стихове за деца, 2000), „Вечерен сняг” (стихове, 2001), „Танцът на слепоците” (роман, 2002), „Взривено равновесие” (стихове, 2004), „Ферма за чакали” (роман, 2006), „Снежинка черноока” (роман, 2007), „Безсънно дефиле” (проза, 2008), „Осъден на обич” (стихове, 2011), „Обратно слънце. Трилогия” (2014), „Дъхът на сезоните. Избрани творби” (2016). Член на СБП. Награден е с орден „Кирил и Методий” - първа степен и е носител на Златното перо на Съюза на българските журналисти. Почетен гражданин на Своге.


Публикации:


Поезия:

PANTA REI/ брой 113 януари 2019