СПОМЕН

Венцеслав Кисьов

СПОМЕН

„Благодаря за радостта и болката.” -
ми писа някога едно момиче,
а аз - безумно горд - не я помолих
да ме изчака, за да я обичам.

Летяха пътища и магистрали
и не достигаше в живота време,
а в часовете нощни - недоспали -
изгаряха любовите големи.

Но някъде в самото ми начало
ме гледат на момичето очите,
със мене чувството неизживяло,
което не можах да заобичам.

И до сега, когато някой пита
кога най-първо срещнах любовта си,
си мисля за момичето, което писа
писмо за болката и радостта си.


ТАЗИ ВЕЧЕР

Тази вечер е тъжна и тиха.
Тази вечер е много самотна.
Яркожълта луна се усмихва
между няколко облака кротки.

Претъркулва се едра и кръгла
над смълчани, притихнали сгради
и ме кани навън пак да тръгна
като в дните ми луди и млади.

Вечерта в мен тежи като камък.
Вече нямам какво да загубя.
Да остана тук - моля се само -
в тези дни и нелепи, и груби.

Пожелавам си хиляди крачки
да вървя още, гонейки края,
и въпросите зли да ме мачкат,
а пък аз за любов да мечтая.

Тази вечер е толкова тъжна-
Самотата минутите пие…
С мили приказки себе си лъжа,
а навън едно кученце вие.


ОТКРОВЕНИЕ

„За мъдрия няма нищожен враг.”
Гьоте

На моите врагове

Сега - почти накрая вече -
аз казвам ви: - Благодаря!
На вас дължа, че съм човечен,
че в мене злото изгоря.

Че борих се докрай с живота
за всяка крачка, всеки миг,
че в пътя си бях тих и кротък…
За всичко туй съм ви длъжник.

Благодаря за грубостта ви,
за срещите ми с подлостта
и за игрите ви дребнави,
запазили във мен честта.

Благодаря безкрайно много
за всеки удар ваш във гръб
и затова, че днеска мога
за някого да бъда скъп.

Благодаря и ви желая
да си останете тъй зли
и от доброто чак до края
все повече да ви боли.


СЕГА КОГАТО

Когато бурята отмина
на лудостта ни и страстта
и нощите са просто сини,
а стара дрипа - ревността.

Когато утро - тиха песен,
узрява бавно в топъл ден,
а дните ни към свойта есен
се движат в ритъм ускорен.

Когато в мен отдавна няма
и капчица от буйността,
а нежността ми кротка само
е знак последен в любовта.

Когато слаб съм и не мога
да бъда онова момче…
За обичта ми питай Бога
и той не ще я отрече.


СМЪЛЧАНИ ДУМИ

Под стон от падащи снежинки,
под слънчевия летен диск
над спящи къщи и градинки,
разбиращи и своя риск,

летяха думи, думи, думи
и търсеха един адрес
по улици и тротоари шумни
да донесат добрата вест,

но теб те нямаше тогава,
не можех още да ти дам
на думите изгарящата лава
и паднах в мрежата им сам.

Сега те има в дните ми реални,
но думите във нас мълчат,
а иска ми се щури и нахални
да тръгнат пак по своя път.


ПОЕТ

Да виждаш всичко онова, което
за другите е абсолютно нищо,
и цялата безкрайност на морето
да бъде малка капка под небето,
която твоето око насища.