ЩЕ ТРЪГНА…

Сергей Есенин

превод: Мария Шандуркова

***
Ще тръгна, смирен като послушник,
а може - белобрад бедняк,
в полето край брезите чудни,
белеещи като варак.

Земята цяла ще премина
с попътна призрачна звезда,
повярвал в щастие на ближен
и в звънкащата ръж в бразда.

А утринта, с ръката росна,
отбрулва ябълки в зори.
Сеното окосено нося
и слушам пеещи коси.

И гледайки наоколо в междите,
на себе си говоря пак:
щастлив е, който тук се скита
с тояга и с торбичка хляб.

Щастлив е с радостта бедняшка,
без враг останал, без другар
върви по пътищата прашни
с молитва пред кръстци - олтар.