КРЪГ

Камен Васевски

КРЪГ

Дървото вече е покрито
в кафяво, жълто и ръждиво…
Листа трептят, листа отлитат
и търсят ласка милостива.

А то се гърчи в остра болка
и с нея дълго ще остане.
След ден, след два - не зная колко,
при него ще пристигнат врани.

Ще пада дъжд, и сняг ще пада
и бухал сив ще пие мрака.
Дърво добро, търпи, не страдай,
зелени облаци очаквай.

Аз себе си във тебе виждам.
И мене трусове ме гонят.
След бели - черни дни се нижат
през мойте плачещи сезони.

Върти се в тъмен кръг земята,
попива шепота на листи.
И сменят своя цвят нещата:
сега са мътни, после бистри…


МЕЧТА БЕЗУМНА МЕ ОБСЕБВА

Честит ще бъда - с внука си ще ида
при чужди внуци. Пак деца ще видя.

Там липсва смут, не мами лесна слава,
живее сякаш приказна държава.

Във нея няма подлост, злост позната
и всяка дума грее още свята.

Попаднал там, жадувам за сърдечност,
в света объркан ред да има вече.

Тогава всяка грижа всеизвестна,
ще бъде, знайте, друм, белязан с песен.

Мечтател съм. О, как туй е възможно,
когато простото е вече сложно!


МОЯТ ГНЯВ ОТДАВНА Е ЗАПЪТЕН…

Език свещен ли Вазов те нарече?
Свещен си, да, ти свойта чест запази.
Души ме болка - с рядка безсърдечност,
пигмеи днес безсрамно те погазват.

Издумват думи, дето не разбирам, -
слепци са те за земния ти блясък!
И зей пред мен вандалската им диря…
Колцина днес от дирята се стряскат?

И все цъфти във златната ти нива
не златен цвят, а чужди цвят отровен.
Нима умираш, наша реч звънлива?

Зове ме силно моя дълг синовен:
вандалите жестоко да накажа.
Но нямам власт да ги досегна даже!