БЛАГОСЛОВ

Атанас Иванов

БЛАГОСЛОВ

Тоя дъжд - тоя пролетен дъжд…
Тия капки от страст полудели…
И жените в цъфтящата ръж,
срещу мен от години поели.

Мои мили жени - аз съм тук.
Плиска дъжд върху моята стряха
и от синия нощен капчук
озарено, сърцето ми маха.

Тоя дъжд. Тоя пролетен дъжд -
утре вечер ще спре неизбежно.
И ще тръгне мълвата надлъж,
че в сърцето ми нямало нежност.

Ще си тръгнете с облака бял.
Ще се сгушите в близкото лято.
Мои птици от слънце и кал…
Мои мили жени - непознати.

Тоя дъжд. Тоя пролетен дъжд…
В него няма любов и обида!
Тая ръж - тая цъфнала ръж,
сред която не мога да ида…


ЕЛЕГИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВАТА

Приятелствата бавно си отиват -
в посоките на хляба заминават.
Ръцете ми ги викат, но не могат -
приятелствата няма да се върнат.

Прощални кърпи облаците махат -
пред мен кърви сърцето на земята…
Приятелствата бавно си отиват -
в посоките на хляба заминават.

Една жена в очите ми изгрява,
но редом с теб не мога да я гледам.
Смокинята поднася плод единствен,
но той за двама ни не стига вече.

Приятелствата бавно си отиват,
подобно юноши с очи невинни.
И възрастта ни обкръжава властно
като неземна атмосфера.