ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА

Васил Радевски

ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА

На края на света съм аз - при циганите
и вече не помня в мен какво е останало
от конския впряг, от снега и от слънцето,
пренесено през тази житейска забрава.
И пак - на един кръстопът в мъглата съвременна -
доверие, разпиляно в името на народа ни.
Несретие и мисли проклети и пак несретие…
И този безпризорен самовлюбен впряг
и кучета сред впряга, много, много кучета.
Господи, не спира тази забава безумна
и продължава - страшна и грозна, убийствена.
На края съм аз, на моя си край.
А нататък - вселена.


НА ПАЗАРЯ

Животът е мой, на всички е
и аз го обичам по български,
живея го - като куче бездомно.
От радост подскачам,
щом там, на пазаря, приятели видя
и си намеря някой по-евтин чесън.
Все гледам по-скромно да мина.
Така са ме учили мойте родители,
да си спестявам за дни черни.
Пазаря е пълен, обилен е
и аз му се радвам, и обикалям,
и обикалям от края до края,
за да намеря прилично за мене,
което до утре да ме поддържа.
Щастлив и засмян - сложих в торбата.
Дома се прибирам, вързах деня си -
за днес и за утре до обед.


ДВЕТЕ ЗЛИНИ

Отиде си старото, лошото си отиде,
какво ще правим без него сега?
По кръчмите, по сборищата,
по телевизиите, по радиата
за какво ще говорм?
За новото, което ще дойде…
Рано е, много е рано -
следва продължително чакане…
Горко сърцето с тиха надежда
ще тупа, ще тупа, ще тупа…
За нова злина ще зашушукаме,
за по-добра или по-зла.
Накрая и тя ще си иде,
ний пак ще останем в лошото,
с доброто желание ще си отидем,
и слава Богу!