ТИ, КОЙТО

Христо Филчев

ТИ, КОЙТО

Прекрасните усилия, да смяташ,
че само ти си гениален,
необходим като Земята
е просто подло и нахално…
Човеко, автор на лъжата,
каква система преоткриваш!
Защото вече всички смятат,
че като щраус се зариваш
и искаш да се скриеш пак угоден,
на всяко щастие платено:
ти, който и Иисус прободе,
за да живеем разделено!


ЕПОХА

Епоха на мъчително господство,
с особена релефност на нещата
и мафия от октоподи,
фатално сграбчили страната!
Без разум, само статистици,
диктуват социално време,
а лудите математици,
са яхнали вълка на стреме!
О, Демокрация! - Разбирам,
самата същност на проблема,
но защо все пак умирам
от празнотата на корема?!


РАЗОЧАРОВАНИЕ

От изгрева до първото премеждие
през цялата земя на твойто „Не!”
и мъничкото слънце на надеждите,
ти всичкото това ми го отне.

О, как усетих болка във зениците,
как страшно в мене нещо се взриви!
Как дълго-дълго във небето птиците
се мъчеха да пишат „забрави!”