Илко Капелев

Очите ти прекрасно ми отиват…
Как само в мен преливат… В понеделник
загубих се в душата ти красива
и вече там съм доживотен пленник…

Аз гледах твоите коси лъчисти,
ти гледаше очите ми зелени.
Разменяхме си с тебе чувства чисти
и бяхме като птици запленени…

За теб могъл бих облак аз да снема
от висинето… Ако е възможно
в един небесен ден ще те отнема
от слънцето, което превъзхождаш…

Навярно този ден си осенила
със звезден лъч ти моята душа…
Ех, колко кратко… „...Муза посетила…
…немного посидела и ушла…”