СТИХОВЕ

Георги Христов

ИЗПОВЕД-ОТКРОВЕНИЕ

На моя син

Боже, в твоята власт се оставям,
господар на живота си ти,
ще ме стигне ли тленна забрава,
сине, спомен за мен приюти.

Не лъжи, не кради, не убивай -
по законите Божи живей,
със греховна любов не заспивай,
а за истинска обич копней.

Богородица тихо ще моля,
ще се кръстя пред Божия син
да преминеш през всяка неволя,
да се връщаш дома навредим.

От предвечното време не можем
да отнемем дори нито миг,
всяка вечер заспивам тревожен,
всеки ден е надежда и риск.

Светлината прозира през мрака
и във най-непрогледната нощ,
всички хора Надеждата чакат
да прехвърли през времето мост.


***
Мистична нощ, луната плува -
различен виждам този свят -
ела със мен да потъгуваш,
със тъжни мисли съм богат.

А всъщност аз за теб тъгувам,
прелива моята тъга,
заслушвам се и стъпки чувам,
не идваш ли при мен сега.

Среднощ е, уморен заспивам -
ти преминаваш в моя сън -
любовна нежност ме залива,
събужда ме денят отвън.

Аз питам се дали ме чуваш,
дали познаваш моя глас,
дали понякога сънуваш,
че любовта живее в нас…


СИНИ МЕТЛИЧИНИ

Очите ти - сини метличини,
косите ти - нива пшеничена,
от синкава нега омаяни
към тебе мечти са отправени.

Играе си вятър с косите ти
и с трепети гали те цялата,
почувстваш ли ласки живителни,
отдай се и викай раздялата.

Изгрява нощта и очите ти
до моето рамо са сгушени,
а сенките скриват сълзите ти,
любовни сълзи теменужени.

Очите ти - сини метличини,
съцветие в нива ппеничена,
усмивките топли и ласките
са моето мъничко щастие.


ТВОЯТА УЛИЦА

Легенда е твоята улица,
легенда от каменни фигури,
на майстора странна приумица,
градена от воля и бигори.

Легенда е твоята улица,
легенда от камък и пламъци,
на майстора странна приумица
от слънце и скални отломъци.

Легенда е твоята улица,
легенда от камък и музика,
на майстора странна приумица
от песни, които ни влюбиха.


СКИТНИК

Пак слънцето бавно догаря,
небесното ехо синее,
разсечени хребети парят,
ветрецът на бор се люлее.

Скалите на гръб са понесли
небесната слънчева стряха,
аз литвам към облаци бели,
жребците разгривени яхам.

Красивата нощ сред звездите
небесните зарове хвърли
и всеки могъл би да види
знамения сетни и първи.

Скалите ме учат на твърдост,
“търпение” - казва водата,
умът ми все някъде бърза,
отнася ме все по-нататък.


НАСТРОЕНИЕ

Една до друга търся две звезди -
гърдите ти, два бели гълъба,
почиват върху моите гърди -
изгрява утро - пролет дъхава.

Звънят листата на смокинята,
с послание ме буди яворът,
върви керванът на годините,
“Тръгни на път” - нашепва вятърът.

Една до друга виждам две звезди,
събудих двата бели гълъба,
те литнаха със моите мечти,
а вън е утро - пролет дъхава.