МНОГО, МНОГО ВНИМАВАЙ, КОГАТО РАЗПЛАКВАШ ЖЕНА СИ…

Светла Дамяновска

***

“Внимавай много, когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите й!”
Талмуд
/из разговора на Бога с човека/

Много, много внимавай, когато разплакваш жена си!
Внимавай, дори да е някоя кротка нещастница -
божа кравичка, дето без дума да каже,
без да издере лицето ти, без да трясне вратата,
ще реве часове наред, докато подпухне цялата…
Внимавай, не защото сълзите й се сумират
и някой ден ще се наложи да ги плащаш с лихвите
(за това не е нужно дори да умираш -
такива борчове се плащат още приживе),
а защото така ЛЮБОВТА Й УБИВАШ!

Жената обича явно, но страда тайно…

Затова внимавай и за пролетите скришом сълзи,
и за ония, потекли насън по възглавето
(защото, когато съзнанието на жената заспи,
настъпва страшното царство на подсъзнанието)…
Страхувай се и от преглътнатите сълзи -
ония, които веднага се превръщат във камъни
и тежат, и болят, и болят, и болят, и болят
докато я премажат. Или докато настъпи забравата.
И тогава с ужас ще установиш,
че жената си е отишла и е останало само тялото й!

В началото може дори да се зарадваш…

Сълзите са спрели. Няма укори, нито погледи жални.
Срещу тебе - успокоени очи, сякаш усмихнати,
а вътре - празно пространство…
Така тя може да изкара и 20 години -
като зомбирана (безчувствена и безпаметна).
Ще готви, ще пере, ще отгледа децата, ще чисти,
дори всичко, което й казваш ще разбира…
Но ще бъде студена, като надгробен камък.
Камък, за който нямат значение твоите ридания,
нито бонбоните, цветята и виното…

И тогава Бог ще те попита:
Но защо си шокиран? Нали знаеше?
Нали беше предупреден?
Сега убеди ли се, че наистина
най-горчиво плаче оня,
който плаче последен!?!

14-21.ІІІ.2012 г.