Мариана Хитова, кмет на Дойренци

(творческо и културно сдружение вдъхва вяра в жизнеността на българското село)

Преди четири години в село Дойренци, в дома на писателя Атанас Маринов-Атман под раззелена лозница се състоя среща на проф. Банко П. Банков с писатели и културни дейци от осъмското поречие. Повод бе рецензията за романа на Ат. Маринов „Дворът”, публикувана от проф. Банков в сайта „Литературен свят” и вестник „Словото днес”. Разгърна се оживен разговор за кръвната връзка „село - „град” в литература ни. На раздяла участниците Н. Ангелов, К. Станчевски, Ж. Илиева и домакинът се договориха срещата да стане ежегодна, а проф. Банков предложи да се именува „Под дойренска лозница”.
През следващата 2016 г., под същата лозница, се събраха писатели и дейци от София, Ловеч и Дойренци. Обсъден бе проблемът за чуждиците в съвременния български език и внесеният в Народното събрание проектозакон за съхранение, чистота и развитие на езика ни. На срещата Ат. Маринов прочете анализ и бе обсъден белетристичния сборник „Мъжки грехове” от проф. Банков.
Третата творческа сбирка през есента на 2107 г. придоби широко дискусионен характер. Повод за нея беше книгата на арх. Петко Еврев - „Предател ли е поп Кръстю? За и Против”. Присъстваха авторът, кметът на Ловеч г-жа Корнелия Маринова и на Дойренци - г-жа Мариана Хитова, артистът Б. Луканов, Г. Мишев, председателят на ловешкия Клуб на културните дейци, директори на ловешки музеи, издатели, историци, общественици; както и бизнесменът Павлен Павлов, спонсориращ сбирката. Бяха дискутирани противоречивите тези около залавянето на В. Левски в Къкринското ханче, безпокоящи повече от век националната ни съвест, литературното им отражение и феноменът „черна легенда”. Срещата завърши с конкретни препоръки за популяризирани на съгласувани литературно-исторически факти и обещано официалното съдействие от Община Ловеч.
Четвъртата среща през 2018 г. придоби още по-мащабен характер. Тя бе обсъдена предварително в дойренското кметство с участието на кметицата г-жа Хитова, спонсора г-н П. Панов, г-н Ат. Маринов и г-н Ат. Тодоров - председател на местния Клуб за културни интереси. Поводът за нея беше записка на проф. Б. Банков, и на почетните граждани на Ловеч - доц. арх. Петко Еврев и з.а. Борис Луканов. Вносителите на Записката в Ловешката община предлагат да се издигне паметник в града на Ловешкия деспот и в последствие български съмодържец - Иван Александър, чието драматично царуване се откроява като втори златен век на българската книжнина. Ат. Маринов изнесе информация относно основания от Иван Александър манастир „Богородица Ястреб” край Ловеч. Разрушен по време на османското нашествие, манастирът се възстановява с усилята на родолюбивия млад игумен Венеамин Павлов.
Тази среща на сдружението беше масово посетена от културни и стопански дейци, общественици и администратори от съседни селища и областния град. Тя прерасна в изява на певческата група към местното читалище, под ръководството на г-н Михаил Радев. Хористите завършиха представянето си с песен за последния защитник на Ловешката крепост Косан войвода, бранил я десетки години след падането на Търновград. Впоследствие Председателят на Общински съвет г-н Петър Цолов и Кметът на Община Ловеч г-жа Корнелия Маринова осведомиха инициаторите, че Ловешкият общински съвет приема предложението за въздигане на паметник на Иван Александър.
Следващата пета среща „Под дойренска лозница” през 2019 г. ще е посветена на загиналите във войните за националното обединение на българите. Дойренчани вече имат свой опит във връзка с отбелязване на 100 годишнината от Балканската война. Паметникът на загиналите антифашисти в центъра на селото бе допълнен с паметни плочи с имената на всички загинали във войните съселяни. С това бе направена дължима крачка в посока на необходимото ни обществено и национално единение.
Така върху песимистичната карта на обезлюдяване, стопанска несрета и духовно гаснене в пренебрегвани крайща на страната ни, се появи още един културен феномен - ежегодната дискусионна среща „Под дойренска лозница”. Тя, наред с електронния сайт „Литературен свят”, издаван от писателя Георги Ангелов в с. Зетьово доказва, че с появата на интернет и с демократизацията на познанието, българското село може да бъде достоен конкурент и сътворец на духовни стойности, на инициативи и реални дела, наред с градове с традиции и възможности. Потенциал за това крие завръщането в родните села на оттеглили се от активна работа администратори, учители, журналисти, инженери, военни специалисти. И не по-маловажно, на инициативни млади хора, заети със стопанска и въобще - съзидателна дейност, склонни да спонсорират духовни прояви. Реставрираната красива църква в Дойренци е впечатляващ знак за това.