Титос Патрикиос, гръцки поет, е роден през 1928 г. в Атина в семейството на известните артисти Спирос Патрикиос и Лела Стаматопулу. Израства в артистична среда. Завършва право в университета в Атина, известно време работи като адвокат. По време на немската окупация се присъединява към съпротивата и едва избягва смъртта. След гражданската война (1946-1949) е задържан за левите си убеждения и лежи три години в концентрационни лагери на островите Макронисос и Айос Евстратиос. Специализира социология и философия в Париж (1959-1964). След идването на власт на военната хунта през 1967 г. емигрира в Италия и Франция (Париж), където остава до 1975 г. След завръщането си в Атина работи като адвокат, журналист, преводач и социолог. Печата от 1943 г. Поезията му е социална и политически ангажирана. Автор на 18 поетични сборници, сред които „Междуселски път” (1954), „Учение” (събрани стихове, 1963) и др. Събраните му стихотворения, обхващащи три тома, са публикувани през 1998 г. Издал е и четири книги с проза. Превежда Балзак, Стендал, Арагон, Валери, Неруда, Сен-Джон Перс, Маяковски и др. Режисьор на редица документални филми. Носител на Международна награда за поезия в Салерно (1992) и Националната награда за поезия и цялостната си дейност (1994). Стиховете му са превеждани на руски, френски, английски, немски, италиански, испански, български, сърбо-хърватски, арабски и други езици.

Публикации:

Поезия:

НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО/ превод: Николай Бояджиев/ брой 113 януари 2019