Петър Краевски

ПОЕТИЧЕСКА КАВАЛЕРИЯ

Пощръклял ескадрон генерали.
Пълководчески калабалък.
И Пегасите никой не жали:
Тъгъдък – тъгъдък – тъгъдък…

Достолепно нагиздена орда.
Като тежко препускащ битак.
И отекват копитата гордо:
Тъгъдак – тъгъдак – тъгъдак…

Без начало и край е кортежът.
На седлата – толум до толум.
И под тях резонира манежът:
Тъгъдум – тъгъдум – тъгъдум…

Парадокс е последната спирка
за поета в римуван мундир –
да пришпорва Пегаса си в цирка:
Тъгъдир – тъгъдир – …Ай сиктир!