КАКВОТО СИ ОБИЧАЛ, ЩЕ СИ ТИ

Цвета Иванова

КАКВОТО СИ ОБИЧАЛ, ЩЕ СИ ТИ

Величие навярно е това,
че можеш да обичаш.
Не някого, а всички същества,
макар да сте различни.

Различни сте единствено наглед,
но външното е нищо.
Нали в калта на голото поле
животът първо диша.

Нали от кал светът е сътворен,
но с обич е омесен.
Невидимото няма да умре,
защото е небесно.

Невидимото може да лети,
човеко богоравен.
Каквото си обичал, ще си ти,
а другото - забрава.


ОСТАНАЛОТО Е ИЗЛИШНО

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.

Преди да почнеш да броиш
и всички ползи да пресмяташ,
измий нозете на дервиш
и хляб му дай - като приятел.

Стопли замръзнали ръце,
дари им слънцето, защото
си тук с единствената цел
да бъдеш символ на живота.

Каквото имаш в този свят,
едничка дума ще опише.
Любов ли е - ще си богат.
Останалото е излишно.