ПРОЗОРЕЧНАТА ДАМА

Диляна Христова

ПРОЗОРЕЧНАТА ДАМА

(Завръщане)

На Гроздан

Отново съм онази тъжна луда,
живяла във извечна самота.
Душата ми - душа на пеперуда.
Но тя е скрита. Скрита от света.

Отново съм прозоречната дама.
Луната, в огледална суета,
е зрителка на тъжната ми драма.
Но аз съм скрита. Скрита от света.

Отново съм онази тъжна луда.
Във стиховете вехна и раста.
Това е всъщност мойто тихо чудо.
Но те са скрити. Скрити от света.


НИЕ ВСИЧКИ

Ние всички, които обичаме,
тази вечер отново не спим.
Във сълзи мисълта си обличаме
и пияни от обич, скърбим.

Ние пак се събуждаме облачни,
но с надежда за чист небосвод.
За какво сме родени? За обич ли?
Обичта е самият живот.

Боядисваме в синьо надеждата
и безбрежен е целият свят,
но, уплашени, после поглеждаме,
че привършил е синият цвят.

И отново усмивките сричаме.
Дълго дирим на сън синоним.
Ние всички, които обичаме,
тази вечер отново не спим.


ЗАКЪСНЯЛА ЕСЕН

Ноември е, а есента я няма,
все още зеленее всичко вън.
Изплю морето бялата си пяна
и трепетно зачака зимен сън.

Ноември е, а във душата моя
окапаха последните мечти.
На мислите, притихнали, покоя
пробуден спомен тайнствено руши.

Ноември е, а бодра птича песен
окъпа в звуци този светъл ден.
Мечтана, закъсняла жълта есен,
избухна в стих, в следобеда роден.