ЕХ, ДА МОЖЕХ

Алики Телеску

ЕХ, ДА МОЖЕХ

Спомените пречат на времето
да се движи напред.
Година след година,
те редят слоя от прах,
който бавно се трупа
в старата изоставена къща.
Сенки изпълват голямата стая,
мълком слизат от жълтите снимки,
обграждат къщата,
пазят я от времето на забравата.
Ех, да можех да се върна
и както някога да си направим елха
в ъгъла на салона,
до голямото огледало
и снимките на баба и дядо!
Свещниците да украся с цветя,
да запалим Коледните свещи
от пчелен восък!
И тази Нова година
да подмладя спомените,
за да се случат нови!
Има място за тях в дома ми.


УМОРЕНИ СНЕГОВЕ

Уморени снегове
спомените покриват.
Времето слуша тайните им
в сянката на звездите.
Август е.
Падащите звезди
в небето се връщат
и се трупат там,
на върха на планината,
който бди като страж
над спящия град.
Луната ревниво пази мечтата си
и оцветява изток
с цветове от разлян бензин.
По асфалта -
замразени илюзии
и страх, който го тресе.
А Луната, ах, тази Луна,
тя се приплъзва към запад
и само на дъх от дъното
прекъсва пътуването си,
не иска да напусне пейзажа,
който всяка вечер записва
нейния път.
Луната, ах, тази Луна,
на която й тъмнината омръзна.
Съвсем побледняла,
тя милва стените на висящите облаци
и чака уморените снегове
да се спуснат безшумно
над забравения град.


POST SCRIPTUM

Беше скрит зад клепачите ти
и в ъглите на устните,
докато тайнствено се усмихваш.
Избягал е от една мечта
И те гъделичка под ризата.
Ти бързаш за непланувана среща.
Обличаш я в същата тайнствена усмивка,
сипваш горещо кафе,
но забелязваш,
че не е по-топло
от зачервеното ти лице.
Нежното докосване по рамото
казва много повече
от всички думи в света,
взети заедно.
В очите ти - постскриптум.
Между кавичките му -
очакване без думи,
празно пространство…
Само ти можеш да кажеш
какво трябва да бъде написано.