ОБИЧ

Панчо Панчев

ОБИЧ

На М. К.

Днес не те видях,
нито чух.
Все едно, че бях
сляп и глух.


ДЪЛГ

Поетите остават вечно млади -
момчета и под белите коси.
Едно от тях издига барикади,
а друго на бесилката виси.

Поетите от памтивека пишат
не със мастило, а със кръв.
Дори да е с душица миша,
поетът иска да е пръв.

Започва като лъв да се гримира.
Понякога е и добър актьор.
Мажорно пренастройва свойта лира.
И пее бас, макар да е тенор.

А истински големите поети,
без никакво преструване и грим,
със най-човешката ни грижа са заети:
света да обновим…

Но то не става с глицерин в зениците.
Това е бой жесток и стръмен път.
И вместо да се правят, че са птици,
поетите са длъжни да летят.