СЪН

Мариана Еклесия

СЪН

Сънувах себе си, че съм дете във Теб -
такова малко, синеоко, чисто. Бе облачно,
валеше дъжд, а аз се сгуших кротко
и молех се - да ме спасиш от идващата буря!

Сънувах себе си, че съм дете, а Ти?
Ти беше светлината, океанът, утрото;
утробата на вечния живот и кръговрата;
божественият извор, пътят, храмът, силата…

Събудих се и виждам, че съм аз - старицата,
която иска пак да е дете от Теб. Да бъде птица,
да те обича, да отваря дверите по Твоя път…
И да заспи на рамото Ти, Господи!


ПРИЗНАНИЕ

Как бих живяла без сърцето ти, поезийо?
Душата ми ще бъде пуста, гола, тъжна.
Ще скита из пресъхнали потоци
и ще копнее за пари - все повече!

Как бих осъмвала без сладкото ти слово,
което гали скръбните души, лекува рани.
Знам, днес светът е блуден, подъл, вълчи,
а стиховете - старомоден пристан.

Ала когато беззаконията стихнат,
и поразените от мъка ще ликуват;
над този свят ще дойде любовта ти
да възкреси душите ни милост
и за лунни стихове.