УТРИННИ ПРЕДЕЛИ

Минко Танев

УТРИННИ ПРЕДЕЛИ

Светлинен плисък ме зове
над бликнала смола и билка
и с блесналите върхове
за миг над бездната политам.

Отвсякъде звънти вода
и вихрени акорди гръмват,
и дъх на дива свобода
сърцата ни подхвърля стръмно.

Коприва, къпинак и бъз
поглъщат селската рекичка
и някакъв жабок чевръст
безкрая на вира пресича.

Но моят порив ще умре
на най-високата октава
и облакът превъплъщава
скръбта по Бялото море.

Тешово - Пловдив
август, септември, 1994 г.


ПАСХАЛНА МОЛИТВА

Обич моя. Вулканичен изблик.
Самодържец бях. Без власт.
Небеса. Не мога да извикам.
Бездната гърми под нас.

Приласкава скръбната любима
омерзението днес.
Всемогъщи Боже, възвиси ме,
в храма ти да вляза с чест.

Ненадейна глъб. Светлинен плисък.
Звезден поглед заблестя.

Бог ми е свидетел как не искам
да убия любовта.

27-28.05.1997


ПРИЛИВ

Безвремие. И празнота.
В душата.
Върни ми, Боже, любовта
разпната.

Насилието изтръгни
от корен -
не искам да съм мъченик
притворен.

С вълната слънчева печал
разлей ме
върху брега осиротял
без Ейми …

07.07.1997 г.


СВЕТЛА АУРА

Най-светлата усмивка на света
и погледа възвишен
поисках в стихове да въплътя,
със светлина да пиша.

И силата на приливна вълна
почувствах в твоя порив -
не зная в здрача как ме разпозна,
подхвърли ме нагоре.

Сърцето ми изпълни звездна кръв -
пламти безкраят влюбен
и хиляди слънца над нас искрят,
за да не се изгубим.


ЕСЕНЕН ЕТЮД

Следи на гларус. Крясъкът
взривяваше вълни.
И бездната ужасно
над нас се наклони.

И виждах звездни знаци.
И кораб с кил разбит.
И говори. И нации.
В прибоя страховит.

В контурите небесни
светът ще бъде друг
след Второто пришествие,
започнало оттук.

06.09.2000 г.