КОЛЕДНА МАГИЯ

Христина Борисова

КОЛЕДНА МАГИЯ

На Коледа и думите са други -
по-меки са и правят реверанси.
Снежинки са. По устните рисуват
на щастието светлите нюанси.
И някак се постила тишината
в заоблените форми покрай пътя.
Изваян сняг размеква белотата,
в която се опитвам да пристъпя.
Вълшебството е в липсата на думи.
И в дългото тире на тишината.
Надявам се отново да се случи
нощта, която сбъдва чудесата.


ЖАЖДА ЗА НАДЕЖДА

И още дълго с тебе ще говоря.
Ще те намразвам, щом ме предизвикаш.
Но винаги към тебе ще отворя
очите си, дори да недовиждат….
Надявам се. И пак ще се надявам.
Ще те намразвам, после - ще обичам,
макар че ме ограбваш и отнемаш
по част от мене - светлото момиче.
Принуда е… но твърдо ще те следвам
и няма да навляза в коловоза
където от умора и досада
ще стихна в лепкавата проза.
Ще нося на гърба си като бреме
каквото съдбоносно ми отреждаш.
Но, мой Животе,
в късото ми време
не ми я вземай
капката надежда.


БЕЛИЯТ БРЯГ

По пътя, край реката, до града
където и стадата са широки,
в зелено лъскава трева
широкополи храсти и тополи
опъват шатри и мълчат
насред сгъстеното си пладне.
Валяло е, а след това
беззъба суша ще ги грабне.
Водата пак ще се влече
с помътнен поглед на икона.
Върбите са протегнали ръце -
по-ниски, за да могат да се молят.
Неделята притихва на брега
и иска да говори със рибаря.
Подава му цигара. Не кълве -
водата е врата. Не се отваря.
По тънка стълба, по въже
от пясък, троскот и коприва
отпиват пладнето мъже -
не стига все - и си доливат.
Доливат. Жажда ги държи,
докато маранята ги прегръща.
Брегът е спомен за преди.
Неделя е, когато се завръщат.