МИНИАТЮРИ

Панчо Недев

МОДЕРНА ХИТРОСТ

(притча)

След Промените и в Горите тилилейски, Кума Лиса станала член на Висшия горски съвет. Подписала клетвена декларация, че се отказва от досегашния си биологичен порок да души и яде кокошки, патици, яребици, фазани. Обещала да се преобрази тотално в тревопасен веган - да се храни само с плодове и зеленчуци. Макар че тази нейна еволюция да не била кой знае колко полезна за селячеството, все пак хората били щастливи, че това хитро и коварно животно вече не посягало на техните кокошки, патици и пуйчета. Защото онова, което тя си хапвала от овощните и зеленчукови градини, било капка в морето.
Но отказвайки се от своето месоядство, Кума Лиса си запазвала вродената хитрост и при новите обстоятелства. Побързала да се регистрира в Горския търговския регистър като едноличен търговец и управител на „Театрална и художествена АРТ-агенция” с предмет на дейност: „селекция, образование и възпитание на младото вървящо и хвъркато птиче поколение за професионална реализация в родната гора и в чужбина”. Заработили трескаво няколко школи, курсове и ферми за подготовка на бъдещи арт-звезди - певци, художници, артисти, писатели, журналисти…
В началото не само консервативното горско общество, но и селяните от околността доста скептично и присмехулно се отнесли към прехвалените дейности на Лисицата. Но когато първите курсисти успешно завършили обучението си с узаконени дипломи, и били назначени в чуждестранни фирми с официални договори, рейтингът на Кума Лиса и нейната агенция изведнъж скокнал до върха на дърветата.
Не минала и година, пред триумфалната дупка… пардон, пред парадния вход на АРТ- агенцията, започнали да се редят дълги опашки. Родители, баби и дядовци, братя и сестри, чичовци и вуйчовци лично водели своите пилета, пуйчета, яребички, фазанчета пред портите на голямата къща на Лисицата. Пътят до този вход се превърнал в символ на Пътя към холивудското съзвездие, към голямата слава и големите пари.
Но след година-две злите езици на горските вещици започнали да шушукат на ухо, че в подземията на голямата къща на АРТ-агенцията ставали необичайни, странни неща. Дивите горски прасета, като ровели дъбовата шума за жълъди, случайно разбъчкали тапите на няколко добре замаскирани комина, от които изригнал фонтан от омайващи миризми на печено, пържено и готвено месище. Порасналите вече ярки, пуйчета, яребички, фазанчета започнали мистериозно да изчезват от списъците на курсистите и от семействата на опечалените родители като внезапно разболели се от смъртоносна епидемия, покосени от сърдечни и мозъчни удари, катастрофирали по пътищата към задграничното си щастие - сакралната Американска мечта и Европейския АРТ-пазар.
А още по-злите и развързани езици заговорили на по-висока октава за някакви мистериозни, божествени софри, купони, оргии и приеми в подземията на агенцията. Там Кума Лиса пирувала със строго подбирани екземпляри от висшето горско, политическото и културно общество: лъвове и тигри, вълци и чакали, мечоци и диви прасета. По миризмата от комините на подземните кухни, подивелите от глад селски кучета подушвали и докладвали за печени пилета, пуйчета, фазани, пъдпъдъци…
Чак тогава опечалените родители и близки на тайнствено изчезващите курсисти, изглежда се стреснали, проумели новата, модерна хитрост на Лисицата. И започнали не само да мърморят и открито да говорят, но и да се организират и готвят за бунт.

——————————

НОВОГОДИШНО САМОУВОЛНЕНИЕ

От десетина години, в махмурлийското утро на 2 януари, счетоводителят на дъщерната фирма „Доверие”, Д. Мазнев изпращаше куп имейли с новогодишни поздравления. И в този втори ден на Новата година най-първият имейл, както винаги, беше предназначен за сегашния му, четвърти по ред шеф, Добрин Досев. Честита Нова година с пожелания от сърце за здраве, за вашето мъдро ръководство, семейно щастие и прочие любезности, подписани от „вашия дългогодишен, верен и лоялен служител, Д. Мазнев”
Тъкмо беше приключил и с другите подобни имейли до най-важните личности от централното ръководство и двама приятели, той чу стряскащата новина по програма „Хоризонт”, че в последния работен ден на миналата година, шефът му, Добрин Досев бил уволнен! А ръководството се поемало от досегашният заместник-директор, Петър Симов. „Ами сега!? - застина в тревожна поза, с ококорени очи счетоводителят. - Имейлът!… Да беше писмо, щях да ида да разбия жълтата кутия на ъгъла… Но защо бе, тоя уж гениален Интернет няма функция за изтриване на изпратени вече имейли?… А тоя Петър Симов, който хич не ме обича, заради активната ми гражданска съвест и анонимните сигнали, които съм писал заради неговите далавери…Какво… какво трябва да направя?”
След това дълбокомислие, Д. Мазнев реши, написа и изпрати поздравителен имейл почти със същия текст на новия си шеф, подсилвайки неговите възможности за промяна, прелом в дейността на фирмата и т.н.
Счетоводителят Д. Мазнев се появи на работа на 10 януари, тъй като си беше пуснал молба за няколко дни платен отпуск, остатък от старата година. Секретарката го посрещна видимо смутена, с прибрана служебна усмивка, с хладно ръкостискане и отнесен поглед. Но той изобщо не й обърна внимание - такава си беше тя, наперена и внушителна със самочувствието си. Когато се отпусна тежко на стола си, чак тогова се стресна мълниеносно от лошото предчувствие, с което самотният ерген Д. Мазнев беше преживял зимната си ваканция. В погледа му се лепна големият бял лист, А-4 върху бюрото, с няколко реда текст, който го уведомяваше, че е съкратен, поради структурните промени в ръководството и стратегическата производствена дейност на фирмата. Подпис: П. Симов…
В последвалия разговор, по настояване на Д. Мазнев, на по-горния етаж, новият директор го посрещна в разкошния си кабинет без ръкостискане, с вкаменено лице и студен, остър поглед. И още по средата на въпроса му: „Това съкращение или уволнение е, господин…?” го прекъсна с отсечен жест:
- Да, господин, Мазнев, по-скоро уволнение! Защото добре ви познавам и нямам намерение да се ограждам с такива ласкатели, мазници и предатели като вас, които открито се кълнат в лоялност към фирмата и нейните ръководители, а с поставени лица от партийните си приятели пишат анонимни сигнали и компромати… Ето го и най-новото доказателството!
Когато домакинът размаха пред лицето му двете поздравителни, новогодишни бланки с почти еднаквия текст до стария и новия директор, Д. Мазнев се разтрепера, почервеня от безпомощност, понечи нещо да каже, но заекна и със ситни, сомнамбулски стъпки напусна кабинета.