Тихомир Йорданов

ЧИСТИ СМЕТКИ

- Давам ти 5 лева, - каза ми моят приятел писателят Черемухин - когато веднъж (бяхме студенти) му поисках един лев в заем. - Не ми връщай парите, но вече никога не ми искай заеми.
- Ама защо?… Аз…
- Не искам приятелството ни да е задължение.
- Щом е така, ето аз взимам от теб тези 5 лева и веднага ти връщам с тях дълга си.
И за да не останат неясноти, спирам случаен минувач: - Човече, ти видя ли, че аз върнах на този човек петте лева, които му дължа.
- Видях - потвърди свидетелят.
- Сега вече всичко е наред, - отвърнах тогава, изтупвайки дланите си една о друга.
Чисти сметки - добри приятели!

——————————

ДОМАШНИ РАБОТИ

Баща ми не се притесняваше от каквато и да е домашна работа. Веднъж го видях да прибира пране от простора. Майка ми го посрещна смръщена:
- Видя ли те някой?
- Кой да ме види?
- Някой съсед… Кой друг?
- Не съм се оглеждал… Защо?
- Прането е женска работа… Аз си зная какво как се пере и кое къде се суши…
Татко ми беше човек-шегаджия. Връщам се от работа и го гледам: седи на стол под простряно на двора пране, а в краката му оглозган от куче кокал.
- Какво правиш тука, тате? Нямаш ли си друга работа?
- А тази работа чия е?
После ми обясни: на съпруга работа е да пази семейните работи от чуждо набъркване в тях.
- Ами кокалът?
- За него питай майка си.
Посмяхме се.