АГРЕСИВЕН БИТОВИЗЪМ

Владимир Георгиев

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладения народ.

Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея. Бъдещето - също. Часовник на доброто е властта.

Часовникът е спрял - там някъде между малката и средната стрелка на времето. Където свободата се превръща в мъст. В зловоние. Отмъщение. В липса на държавност. И корупция.

В междувремието между двете стрелки банките забогатяха неимоверно, без да работят. Нефинансовият сектор - също. Енергийните предприятия се освиниха с комисиони и такси, но заради извънредните си разходи трупат загуби и страдат, видите ли.

Всички монополисти и предприятия с господстващо положение складират огромни печалби, повечето от тях скрити зад баланса.

Зад баланса е и излишъкът на държавния бюджет. Ако той изобщо е бил балансиран напоследък. Имаш ли монета, с нея ще купиш безсмъртие. Така са мислели някога. Хадес и какво ли не - гръцката митология може да те смрази, ако си грешен.

Днес само някои богати безделници мислят така. Повечето от тях са така безочливи приживе, че не си представят да останат без очи в случай на смърт. Очите им са пълни. Видели са всичко. Това звучи богохулно. И е достатъчно за билет към ада.

Ако дадеш на властния безделник много народни пари, първо ще изхарчи повечето от тях за самолюбието си, а после ще построи чешма или път, за да ознаменува своето зло. Да го запомнят с добро.

И ги усвоиха за себе си, естествено, тези пари управляващите. Никакви буфери и антикризисни сценарии по европейски тертип не действат у нас.

Ние сме готови за Шенген, но не сме готови да помогнем на хората с увреждания. Защото сме капиталисти. Строим пътища; и друго можем да строим, ако има пари за усвояване. Читави хора сме, демек. Мантинели сме на бъдното. Хюнебеци на доброто. Можем да санираме също.

И е добросъвестно, че пенсионерите умират в недоимък. Това им е предназначението. При тях стрелките на времето вече са се слели като нивата на кръвното. Те нямат значение. Времето на тяхното добро е отминало. Сега е нашето.

Да крадем, докле е време, нищо че са още живи и виждат, че от плътта им кълвем. После други ще дойдат, по-гладни дори и от нас. И ще вземат поста ни. И ще зинат уста по-гладна от нашата.

И Атанас Буров е смятал така, докато е бил в Дряново на заточение, между другото. Сега ми хрумна. Да, това прочетох в книгата на М. Топалов за него - банкерът си е въобразявал, че когато алчността се наяде, повече няма да краде.

Ама не - няма наяждане. И колкото и да няма какво да се граби, все ще се намери по нещичко. Докато народът се труди за без пари и се бъхта над потта си, ще се пръкват такива, които да му вземат и малкото.

Така е мислел Буров, докато качамакът се кръчкал на бавния огън в отшелническта му къща, поставена под наблюдение от тогавашното КПКОНПИ.

Така е устроен робовладелският строй. Щом има строй, не ми го хвали. В редиците на всеки строй има личности, но не индивидуалисти. Днес е феодален строят.

В който тук живеем. Наричат го с лицемерна щедрост либерализъм. Това е вероятно друга дума за безредие. Има ли значение? Всяко безредие е израз на свобода или на анархия. Границата между тях е юридическа, но кой пък харесва правото?

Няма особена разлика, струва ми се. Приликите са повече - най-вече за това, че правото отсъства. И справедливостта е неморална. Почти криминогенна.