„ЮЖНО УТРО” – СПИСАНИЕ НА НАДЕЖДАТА

Петко Каневски,
председател на дружеството на писателите
„П. Пенев” - Димитровград

И така - списание „Южно утро” - издание на Община Хасково, и ГС „Родопско утро” е факт. С премиера, както се полага на свята дата - Деня на будителите. С типичната българска творческа гозба - от Осанна - до Разпни го!

И в това няма нищо лошо - всеки има право на мнение. Тъжно ми е, че сме се превърнали в горчиво консуматорско мислене, а не в еволюция на доброто.

А най-важното според мен е какво да се прави в бъдеще?! Убеден съм, че плюсовете на пилотния брой - далеч надхвърлят минусите и немалкото технически пропуски.

Ако оставим настрани „горещия картоф” - а именно кой води бащина дружина, ще видим, че съвсем липсват истински предложения за по-добри художествени (и не само!) критерии, касаещи издигането авторитета на изданието!

А то има път! Има бъдеще! Има място в духовната атмосфера на нашето съвремие!

Знам, че от десетилетие в нашите географски ширини (Хасковска и Кърджалийска области) липсва такова издание. След алманах „Юг” и „Зорница”, след промените от Десети ноември, има само епизодични красиви опити в тази насока („Бумеранг” на Стоян Ралчев, „Южнобългарски страници” на Петър Ангелов” и др.). Но за съжаление вече няма дори и вестници с литературна периодика нито в областния град Хасково, нито дори в легендарния Димитровград!

Кое ми дава основание за оптимизъм за списание „Южно утро”? Ами десетките искрени отзиви на непредубедени творци от Кърджалийска област и нашия район. Дори не се изкушавам да изброя техните имена, защото не смятам да правя полемика с когото и да е било.

Винаги съм уважавал само реалните факти. А те са: в списание „Южно утро” участват над 80 души изкушени от словото! То е издание за Oбщество, Култура, Литература!

Представени са по един елегантен начин културно-историческите забележителности на общините Хасково, Кърджали, Димитровград, Кирково, Минерални бани… Освен традиционните рубрики като „Поезия”, „Проза”, „Преводи”, „Литературна критика” и др. особен привкус в пъстрата мъниста на духовното пространство имат и рубрики като: „Памет”, „Интервю” и особено „Детско творчество”!

Ето по този повод едно спонтанно мнение на Станка Стоянова от Хасково:

„Ще се обърна към децата с грейнали очи и сърца, на които беше дадена трибуна, към децата, които с трепет се видяха на страниците на това списание, към децата, които ще продължат да изливат сърцата си на белия лист. Децата, за които това списание е прощъпулника по трънливия път на обществената сцена. Скъпи деца, да, има такива хора, които ви вярват и ви дават трибуна, без да бъдете „нечии” с протекции деца. Пишете и вярвайте, че доброто винаги побеждава, въпреки преградите по пътя. Вярвайте, че светлината на добронамереността винаги побеждава мрака.”

Как виждам бъдещите броеве на списанието?

На първо, второ и трето място с младите! Още по-близка константа с Училищата (в двете области), разкриване на богатата съкровищница от традиции и автентична българщина на народните Читалища.

Разкриване, опознаване, популяризиране на огромния потенциал на информация на Библиотеките в района, като средища на духовна светлина!

Да не говорим за Музеите, Религиозните храмове, Етнографските сбирки, Фолклора, все теми благодатни като библейския Хляб на мама.

Винаги съм казвал, че нещо, което не харесвам, аз не го отричам. Затова нека да не се изживяваме като последна инстанция на Истината!

Защото с ума и таланта на всички самоотвержени жреци на словото можем да възкресим Словесния Олтар на дадения ни от Бога отечествен край.

И не на последно място нека се множат спомоществователите като община Хасково в лицето на нейния кмет Добри Беливанов, с чиято подкрепа изданието става възможно, по-извисено и очаквано. С Вяра и Надежда!