ИЗРЕЧЕНИЯ VIII

Марко Марков

Сопата в ръцете на държавата цъфна, върза и даде плод.

Когато те ласкаят, не забравяй, че мълчанието е знак за съгласие.

Залъкът, който се готвиш да преглътнеш, засяда на гърлото на този, който ти го е дал.

Необходимо ли е да изучавам астрономия, за да наблюдавам звездите?

Цялата ми надежда е в безнадежността на човека.

Гладните тръгват и след измислени идоли.

Църквата може да издържи на всичко, освен на самотата.

Българинът в края на 2007 г.; писна му да оцелява - и го удари на живот.

Хляб за децата си - или смърт произвежда този, който произвежда куршуми?…

Защо всички лапачи мълчат? Защото не е възпитано да се говори с пълни усти.

Всеки път е очакване.

Внеси в реда хаос - и от него ще се родят звезди.

Когато бе на крачка от целта, тя стреля по него и го улучи в гърба.

Недолюбвам хладнокръвните - как се съчетават хлад и кръв?

Лошо се пише на всяка държава, която не умее да уважава и ухажва пишещите.

Такава бедност: не се обеси, защото нямаше пари за въже.

Беше по-висок от мен, а живееше на колене.

Най-много хора има на кръстопътя.

Повдигаше въпроса толкова настойчиво, че в проблеми се превърнаха и въпросът, и той.

Паметниците казват повече от тези, в чиято чест са вдигнати.

Бедността е страшна - у хората има все по-малко обич.

Всеки път води към сърце.

Беше толкова добър човек, че и змия не го хапеше.

Кажи истината в очите на мерзавец - той ще намрази и истината, и теб.

Да се родиш с талант е проклятие.

Когато двама се обичат, земята се променя - тя става тяхна собственост.

Раждането е един миг, смъртта - също. Страшно е, ако между тези два мига няма нищо.

Печелиш, когато губиш - да живее великата загуба!

Колкото повече остарявам, толкова по-малко миражи виждам.

Лошият човек е по-добър пътен знак в живота от добрия.

Има и такава любов: в сърцето й огън, в очите й - лед.

Можеш да пееш само ако можеш да плачеш.

Да бъдеш сам със себе си и да се чувстваш добре е прекрасно и страшно.

Не съм си приятел - не се усмихвам на себе си, не си завиждам, не се обичам - а се мразя…

Пълно се мери с пълно, нали? А това означава, че животът трябва да се измерва само със смъртта.

Ние искаме да очовечим природата. Но дали тя иска от нас това?…

Той има толкова много лица, но свое, собствено - не.

Най-големият враг на поезията - благоразумието.

Този, който не е вчерашен днес, какъв ще бъде утре, а?

Преди да заеме големия пост гореше, сега дими.

Пази се от този, който печели победи, без да влиза в бой.

Слава печели този, който знае какво е позор.

Глупакът мълчи, когато трябва да говори и говори, когато трябва да мълчи.

Свинята лежи в локвата не заради водата, а заради калта.

Бедата не е в бедата, а в човека, който я причинява.

Най-труден е краят, но началото не знае това.

Песента не обича мъката, макар че е нейна щерка.

Умният негодник никога не прави кал на свиня.

Пази се от този, който се мие, без да се намокри.

Славата не се купува, защото само който я притежава знае колко струва тя - и не я продава.

Работата - кална, ръцете - златни.

Несправедливото разхвалване е по-лошо от несправедливата критика.

По-важна от писалката е ръката, която я държи.

Роди ли се дете, домът става по-голям.

Радостта може да бъде и обща, болката е винаги лична.

С несвободата се свиква; няма как да свикнеш със свободата.

Най-отвратителното състояние - примирението с това, което си.

Мракът е проблем, само ако е недостъпен.

Удариш ли глупак, измий ръцете си - глупостта е заразна.

Защо наобикалят огъня? Защото той е приятел, който топли и свети без думи.

Това, което иска да чуе всеки сатирик -„В смеха му пламти огън!”.

Това, което иска да чуе всеки лирик - „В сълзите му свети огън!”.

В планината: колко много камъни, а под всеки от тях - спи по едно зло.

Тя е нещастно влюбена. И устните й са винаги солени.

Колкото народът е по-беден, толкова повече крадци на глава от населението.

Парите не обичат богатия, защото той не умее да им се радва.

България е овощна градина, в която растат само криви круши.

Прозявката може да бъде и оценка - зависи чия е разтегналата се уста.

Какъв народ: хем яде надробената му от друг попара, хем плаща за нея.

Бързата вода е повърхностна, бърбореща, тихата е тъжна.

Най-много лекета търпят сивите материи.

И песента работи: вдига сведената глава и прави сърцето гордо и жалостиво.

Смъртта умира с всеки човек, който умира, затова е безсмъртна.

Набиха го, защото се набиваше в очи.

Близкото отблъсква, примамва далечното.

Със стари части нова машина не се прави.

Беше недостатък, но недостатък на красота.

Опитът ни прави и умни, и хитри, затова творецът го недолюбва.

Стремежът към уравниловка на хората означава унищожаване на ярката личност.

Ако му отнемеш думата, него няма да го има.

Загубиш ли лицето си, ти не си дори безличен - ти си просто мръсен.

Хем водата суха, хем плувецът мокър.

Целта е мъглива, а пътят към нея - ясен.

Да разрушава реда има право само този, който може да наложи нов, по-съвършен ред.

Най-добре твори този, който работи, играейки.

Среща. Аз съм много повече с вечерта, отколкото с теб, моя любов.

Колкото по-малко мислиш за себе си, толкова повече другите мислят за теб.

С това, което ни чака, ще се справим някак, но ще се справим ли с миналото си.

Най-голямата самоизмама - равнодушието.

Присмива се на другия, защото намира нещо свое в него.

На 63 съм, но съм щастлив: не се уморих да нося сянката си.

Твоята усмивка е като цвете - скромно, тихо, плахо, но цвете.

Най-истински роб е този, който заробва.

Невежеството има едно постоянно качество: то е доволно от себе си.

Търси себе си не загубеният, а загубилият се.

Ако искаш да се изиграеш жестоко, играй себе си.

Самотата е любов между мисъл и чувство - от сплитането им се ражда по-друг човек.

Само една жена непрекъснато мисли как да съгреши - целомъдрената.

Силният има силни врагове, слабият - слаби; няма врагове златната среда.

Какво време: човекът се увълчи, вълкът се очовечи.

Човече, помни: по-добри сътрудници от враговете си не можеш да имаш.

Щастлив човек: постигна целта си и веднага забрави средствата, които употреби за това.

Демокрация: на нас все още ни позволяват да си позволяваме да искаме позволение да живеем.

Творецът е човек, наранен в борбата със себе си.

За художника светът е мим, който трябва да бъде заставен да говори.

Безстрашен е - страхува се само от себе си.

Страшно е да знаеш как да живееш и да живееш така, както знаеш.

Човекът живее, докато мечтае. След това съществува.

Когато пада мрак, светлината става по-тъжна и по-скъпа.

Милиони правят историята, пишат я единици.

Човекът е храм, в който богомолци няма.

Удряй и не казвай защо - битият знае.

Изсече цяла гора, за да направи една свирка. И пак беше на сметка.

Всяко нещо, което може да се докосне с ръка, е посредствено.

Тиранът пада, защото е обявен за незаменим.

Толкова израсна в очите си, че вече му беше трудно да бъде нормален.

Най-страшното: българинът живее в себе си като в чужбина.

Смехът кара хората да мислят.

Взе хляба в ръцете си - те го откраднаха от устата му.

2007 г. След някоя и друга година ще започнат да разпродават и морето.

Богатството на държавата трябва да се измерва по най-бедния й човек, както върха - по морето.

Отмъстена ли е чистотата, ако предател предаде предателя?…

Няма да престанеш да търсиш, ако си намерил поне веднъж.

В живота си непрекъснато играем роли, истински сме само пред смъртта.

Поетът не е невменяем - той не е вменяем.

Той се криеше от себе си в себе си - едно страшно ненадеждно скривалище.

Да се живее без тяло не е невъзможно, но е трудно.

Винаги когато гледам звездите, се усещам гол.

Понякога говорим, за да не преглъщаме срама си.

Любов: заключи се в сърцето си, но преди това заключи и него там.

Произнесем ли с повдигане на рамене: - Все ми е едно!, ние вече се саморазрушаваме.

Никога няма да фалират фирмите, които произвеждат и предлагат у нас завист.

Юмрукът в джоба казва на джоба: - Прецени, аз ли ти дължа нещо и колко ми дължиш ти!

Отразената светлина е несговорчива и неуютна.

Разбира езика на очите, но не може да го говори.

Умението да виждаш всичко е добро, умението да не казваш какво си видял - отлично.

В тълпата все пак има някакъв живот, в колектива - не.

Прилича ли на нощ денят, който си обявил за черен?

Дава повече, отколкото получава - не му ли липсва нещо?…

Вероятно този, който ходи по нервите ми, е шампион по спортно ходене.

Какво куче - лае и пълзи едновременно!

Търсеше любовта си по цялата земя, а тя била в сърцето му.

Глупакът ще млъкне, ако разбере, че е глупак. Но затова се иска поне малко ум.

Околната среда се оказа за човека златна мина - колко пара направи той от борбата срещу себе си.

Не всяка Надежда е сляпа. Понякога тя има и фамилия.

Трябваше да започне отначало, защото… съвсем му беше изпуснал края.

И природата, и човекът са красиви, когато очакват.

И лошото, попаднало на добра почва, процъфтява.

Щастието на този българин е нещастно, защото е видяло щастлив сънародник.

Светът е кръчма: преди да си тръгнеш, не забравяй да си платиш.

Най-добре знае откъде духа вятърът този, който е сътворил този вятър.

Всеки път води към края на света.

Ако дадеш на някого пътя, ти му даваш всичко.

Повече се страхува този, който изпълнява присъдата.

Нищо не е в състояние да укроти младата кръв и старческата любов.

Нищо не стои на едно място. Дори камъкът, който тежи на мястото си.

Актрисите в живота са по-талантливи от професионалистките - те играят себе си.

Дребнавият - това е мъжът, който вбесява всяка жена.

И защото не искаха да го носят на гърба си, той се качи на главите им.

Когато селянин се озове в град, обхваща го безпокойство - липсват му нивите, животните, небето.

Не показваше таланта си, защото го имаше.

С две значения ли е тази дума и кое от тях е по-точното - самообладание…

Той не одобряваше поведението си, но повече от това не можеше да направи.

Този човек съвсем онемя - не говори даже със себе си.

Денем всичко му се вижда черно, защото нощем сънува само розови сънища.

Ще спечели този художник, който нарисува лицето на икона в храма усмихнато.

Какъв тип: затвори се в себе си и не излезе оттам до своята смърт.

Случва се често: човекът - слаб, а думите му - внушителни.

Погълнала го е работата му? Ами как ще излезе от нея?…

Смъртта е ревнива: иска животът да й е верен до…

Изгуби си ума, но не и думата - не мълчеше, а трябваше.

Най-опитни са лъжците, които вярват на лъжите си.

Страхът и омразата са съратници, но омразата не е страхлива.

Това, което не искаш да си спомняш, непрекъснато ти напомня за себе си.

Глупавият винаги иска да мине за умен, умният за глупав - понякога.

Той храни симпатии към нея, но те изглеждат толкова мършави…

Комбина: той реже клона, на който седи, а приятелят му за по-сигурно - цялото дърво…

Да нямаш вяра сам на себе си - добро ли е това или лошо?

От този, на когото е дадено много, не се иска много, а достатъчно.

Искрата е по-ценна от огъня - тя може да запали нов огън.

Задънената улица е по-ценна от магистралата, защото предполага мислене.

Обикновено лъжата се крие зад бляскаво усмихната искреност.

Каква уста имаше само: от слона бълха правеше.

- Студеното е чисто - това ми каза веднъж зимата.

Умният страда най-много от усещането, че е незначителен.

Когато при самолюбивия отиде истинската любов, той не е готов за срещата.

Ние приличаме на себе си, само когато обичаме.

Твоята дума е огледало, в което се оглежда твоя събеседник.

Има хора, които умеят да говорят с телата си, без да са актьори.

Има само една собственост, сърцето си, а е нещастен.

Умният е винаги тъжен, глупавият - винаги весел.

Видя звезди по пладне - и им се усмихна…

Всички летци, които познавам, са щедри и наивни - те носят в сърцата си небето.

Малко е човек да има криле - и да бъде само човек.

Красотата е по-силна от живота, защото е създадена от него.

Нищо и никой не може да попречи на човека да бъде човек. Дори телевизорът.

Помни: ти не само трябва да умееш да говориш, а и да разговаряш.

Всяко тържество навява печал.

Нещо нечовешко силно тласка човека да разрушава съвършенството.

И глупавият може да мисли, но измисля само глупости.

Когато дървата свършат, в огъня може да отиде и дръжката на брадвата.

Криеш се зад думите си? Човече, та ти си прозрачен!

Щастливо е само щастието, платено с болка.

Понякога настоящето зависи не толкова от миналото, колкото от бъдещето.

Очите са пристанище на болката - морето й се плиска в кръвта.

Когато човекът е откъснат от света, кой от тях двамата трябва да съжалява повече?

Сей жито, а не олово, отгледай дете, а не смърт.

Истински враг е врагът, който ласкае приятеля ти.

Няма лош път и лош пътник - лошотията е в безпътицата.

Талантът не е щастие, но щастието е талантливо.

Щастливи са тези, които търсят себе си там, където могат да се намерят.

Завоят не е приумица на пътя, а на природата.

Твоето „малко” е по-голямо от моето „много” - това е в основата на всички злини.

Не аз пиша стихотворението, то пише мен.

Ужасен съм - моята сянка вече не ме разбира.

Пред човека има само един път - и толкова много кръстопътища.

Не мълчанието е злато - златна е устата, която мълчи.

Големият не трябва да забравя, че е бил малък - и че пак ще бъде.

Боят, който изяде, бе хубав, затова поиска рецептата му.

Предпочете да изяде късните плодове на творчеството си, вместо да ги консервира.

Колекционираше недостатъци - и се радваше като дете на всяка своя придобивка.

Дълго, много дълго си чакахме майстора. Той дойде - и оправи всички ни.

Добрите намерения създават безпомощен човек.

Изкуството в тази странна страна може да се сравни с дъжд, който пада на магистрала.

Ако имаш глава, носи я. Но я пази - може да се опитат да я откраднат.

Най-печалното: напоследък все по-често срещам примирени хора.

Само тайната не знае, че е тайна.

Ощипали държавата, а тя им се сопнала: - Отдавна вече не съм мома, бе!

Дълго ме въртя на шиш, преди да ме изяде окончателно.

Наследствената рана не боли, а измъчва.

Човек не става по-съвършен от факта, че се мисли за паметник.

Защо са създадени перилата? За да крепят стълбата, разбира се.

Той е едно възторжено нищожество.

Единственият начин да живееш близо до небето е да обичаш.

По-добре нищо, отколкото нещо, което и на нищо не прилича.

Въображението му нямаше граници, затова редакциите му искаха визи, предимно входни.

Земята е небесно красива, небето - прелестно земно.

Всяко бъдеще започва от вчера.

ХХI век. Човекът не е действуващо лице, а е част от декора на абсурдна пиеса.

Нито един ден от живота ти не може да бъде заменен с друг. Дори да е измислен.

Тези, които твърдят, че не знаят какво искат, много добре знаят тъкмо това.

Понякога човек трябва да извърши престъпление, за да се увери, че е жив, че живее.

Тя беше прекалено ясна и може би именно заради това загадъчна.

Чете им конско, но те не го разбраха - бяха големи магарета.

Непрекъснато объркваше живота си, след което се заемаше да го подрежда - и така, до смъртта си.

Той носеше титлите си така, както мутрите носят златните си синджири около врата.

Човек има само една любов. Ако не я намери, той е ужасяващо сам цял живот.

Човек може да усети най-добре даден град, когато е в него привечер и вали дъжд.

Всеки гений е едно голямо дете.

Животът е възможен само ако се живее за другите. Но ако те не искат това?…

Истинското изкуство е тъжно и загадъчно - в загадъчното се крие изход.

Най-ужасното чувство: че си непотребен. Дори на себе си.

Какво от това, че вратата е отключена - та нали това е врата на ограда!

Мислиш, че когато пишеш се обличаш с думи? Всъщност ти се събличаш - ти си отдавна гол, човече!

Какъв народ! Беше готов да върви, но не знаеше накъде да тръгне.

Споменът не храни, но е по-нужен на човека от това, което е на софрата му.

Завистта не може да се контролира - тя просто крещи, че е у човека, който завижда.

По боклука може да се съди за човека, който го създава и изхвърля. Защото той е неговото минало. Непотребното му минало.

Човек решава да се заеме със себе си тогава, когато се е усетил непотребен.

Победата живее кратко - вечен е боят.

Не можеш да паднеш от небето, без преди това да си летял в него.

Фалшивото е многобройно. Но именно сред него сияе истинското.

Днес се убива не вестоносеца, а вестта.

Нито една победа не е последна и окончателна. Докато съществува поражението.

Похвално е да вървиш нагоре. Но и пътят надолу може да бъде достоен.

Когато разрушава това, което е сътворил, човекът руши себе си.

Най-характерното за жената: тя иска да притежава.

Един писател: можеше да обере точките, ако знаеше къде да слага запетаите.

Страхувай се от куче, което не лае.

Тази жена ражда сама. Защото войникът, който й направи детето, отиде да убива.

Лицето му мълчи. Затова пък маската, която навлича, говори много. За него.

Умът му сече клона, на който седи. Винаги.

И най-тъмният ти ден е светъл, ако в теб живее мракът.

Влезе в положението му и сега е много вътре.

Няма двама еднакво щастливи, както и двама еднакво нещастни.

Камъкът тежеше толкова много, че мястото се мобилизира - и го отмести.

За да се търсиш, трябва да си се изгубил - не може да търсиш нещо, което не съществува.

И в прозата думата трябва да пее.

Тъжно е, когато човекът, който търси себе си, намери на своето място някой друг.

Богат съм не защото мълча, а защото не казвам това, което знам.

Очакваното е по-богато от постигнатото - затова краят на всеки път ни изпълва с тъга.

Така се раздаваше на другите, че за себе си не остави нищо.

На илюзии не вярва само илюзионистът.

Няма по-голям роб от човека, който не е извоювал свободата си сам.

Истински победен е този, който няма за какво да се бори.

Лудият изглежда по-млад от своите връстници.

Преди да бъде приета от обществото, истината звучи като лъжа.

Някои хора имат странни професии - те създават идоли. При това са добре платени.

Ако небето поиска, и най-дълбокото дере ще е безводно.

Ние живеем толкова дълго в своето настояще, че изобщо нямаме време за бъдеще.

Живееше за чужда сметка - и винаги я надписваше.

Нещастник: вярваше, че утре и неговото днес ще е частица вечност.

Днес хората от градчето произвеждат вместо траверси клечки за зъби - а няма какво да ядат.

Сърцето към камъка: - Студ, пек, дъжд, сняг - как издържаш? А камъкът: - От теб се уча…

Да нямаш нищо, освен себе си, но да се притежаваш и да се изживееш, както трябва.

Щастието може да бъде и нещастно - зависи от цената с която е постигнато.

Бездарният преуспява там, където талантът е нежелан. А може би това е нужно на таланта?

Най-страшно е собственото ни нещастие, най-кратко - щастието ни.

Човекът играе от раждането до смъртта си. Докато съвсем се изиграе.

У нас политически борби няма - има конкуренция на идоли.

Да си верен и независим е невъзможно.

Вечерна стая. Свещ. Музика. Чаша. И ти вече не си сам.

Тази лъжица не е за моята уста. Защото е празна.

Ако съгреши грешник - повдигане на рамене. Ако съгреши праведник - олелия до бога!

В началото на всеки път стои един въпрос.

Колкото повече се съпротивява целта, толкова по-сладко е постигането й.

Изкуството не иска жертви, а жертвоприношения.

Ето задачата, която решавам цял живот: има само една истина - истина на този свят няма. Истина ли е това?

Да бъдеш доволен от себе си е доста тежка и трудно лечима болест.

Престъпленията ли създават законите или законите - престъпленията?…

Всеки трябва да зависи от любовта си така, както детето от майката.

Тези, които обичат любовта, намират трудно обичащия ги човек.

И птицата на щастието може да ни оскърби, особено, ако е кацнала на чуждо рамо.

Има хора, които излъчват светлина само защото ние сме мрачни.

Обикновено критиците критикуват себе си в другите.

Човек не може да бъде нито крайно, нито безкрайно щастлив - той е просто щастлив.

Най-необяснимото страдание - да страдаш от факта, че никога не си страдал.

Небрежната, едва забележима ласка - ето кое може да отнеме свободата на мъжа.

Страхът от смъртта - ето кое ни кара да притежаваме.

Различният винаги възбужда любопитство, безпокойство и неприязън.

Разумна поезия няма; може ли да се търси разум в стихията?

Уважавайте любовта, която е състрадание; тя е сестра на истинската любов.

И този задник стана рекламно лице.

Нещастие: да бъдеш куче на този, който е захапал кокала.

За да бъде желана, жената трябва да бъде тръпчива на вкус.

Първото, което ни прави разпознаваеми, единствени и различни - името.

Красивите могат да бъдат предани, но само на себе си.

Животът е игра, в която губи онзи, който съблюдава правилата й.

Когато искаме да разберем някого, ние просто трябва да се отдалечим от него.

Нас ни дразни красотата, съчетана със скромност - а това трябва да ни възхищава.

Простотата - най-красивото нещо, което познавам.

Когато ни облъхне желанието да покоряваме, ние ставаме по-дръзки и по-силни, отколкото сме.

Най-важната черта на бизнесмена - да бъде подозрителен към всички и най-вече към партньорите си.

Харесвам хората, които се съмняват - те живеят по-пълнокръвно от другите, усмихнатите.

Успялата бизнесменка е по-скоро мъж, отколкото жена.

Как се чувства човек, който дълго е изкачвал връх, а се е озовал на… плато?

Понякога този, който е в подножието на върха вижда повече от този, който е на върха.

Няма по-неуютни места от гарите - а в тях живее очакването.

Няма нищо по-прекрасно от здравия, искрен, топъл човешки смях.

Ние изглеждаме повече хора, отколкото сме, когато от нас очакват това.

Харесваше ми; в нея имаше нещо попътно, а аз недолюбвам кръстопътните, тези, които ангажират, сякаш искат да те купят.

Аз не познавам себе си и се гордея с това.

Ако някога престана да живея, а все още не съм умрял, ще се наложи да си напиша живот, аз това го умея.

Ти си отиде и отнесе със себе си всичко, дори слънцето тази утрин, и слънчогледът на оградата сведе глава, ограбен и нещастен.

Прилежен ученик - ограничени знания.

Когато детето наруши някаква забрана и го накажат, наказват не него, а свободата.

Човекът на изкуството, който не е изживял пълноценно детството си, може само да подражава.

Радостта е цвете, коренът на което се нарича болка.

Обичаната жена е по-светла, по-топла и по-красива, отколкото е.

До твоето идване на света в мен и около мен му липсваше нещо - и аз не знаех какво е то. Сега всичко е наред.

За него нямаше друг път, освен надолу, понеже беше роден на връх.

Родителка на надеждата е бедата: много беди - много надежди.

Ще стигне далеч, защото върви срещу течението.

Не отстъпваше пред трудностите, просто ги заобикаляше.

Домът на поета е покрит с небе.

Владееше само едно умение, но както трябва - ядеше, ядеше непрекъснато и по всички правила на етикета.

Обикновено няма пари този, чиято цена е висока.

Как да направиш кал на къртицата? Ами… окъпи я в светлина.

Жената ражда веднъж-дваж, земята - непрекъснато.

Повториш ли една и съща грешка, ще я допуснеш и трети път.

Когато оспорваш очевидната истина, тя става по-силна, а ти - по-слаб.

Пази се от ситото куче - то вече не само знае какво е глад.

Това куче вече не хапе, но те хапе споменът за онова хапане.

Малките думи -дом, огън, хляб, обич, дете - са усмихнати и уютни.

Високомерието на високомерния ще се изпари, ако се отнесем към него с високомерие.

Най-често не дават думата на този, който може да каже решителната дума.

Ако на небето се появи още едно слънце, повечето хора ще станат слънчогледи на новото.

Помагай на нещастните, но повече на щастливите - те са глупави.

Не търси награда за направеното добро, тя ще те намери.

Този, който има верен приятел, има очи и на гърба си.

Загубилият жълтица трепери над черния грош в кесията си.

Приятел със злато не се купува, но злато струва.

Не закриляй преследвания, а му дай още нещо - криле.

Не крий в себе си нищо от това, което знаеш за себе си.

Пази се от камъка, хвърлен без цел - той ще улучи тъкмо теб, човека без цел.

Аз вече не гледам залеза, защото съм част от него. И не искам да се самолюбувам.

Днес с изумление открих, че всяка моя омраза е способна да обича.

Беше безупречен във всяко отношение - и това бе най-големият му недостатък.

Хубаво е, когато хоризонтът е във вода. Защото е несигурен, подвижен; вълнува ме.

Куп стари снимки. Върху тях и радостта е тъжна.

Да бъдеш сам в тълпа е възхитително.

Когато пазим някаква тайна, ние ставаме по-значими и по-самоуверени.

Когато съм щастлив, аз се наблюдавам отстрани; когато съм нещастен, се затварям в себе си.

Всичко, до което се докоснеше, ставаше твое. Същото се случи и с мен.

Аз идвам от никъде и пътувам за никъде. И никой не може да ми каже защо съм.

Не ние сме отегчени от живота - животът се отегчава от нас - скучни сме, тъпи сме, капризни сме, при това искаме прекалено много от него, сякаш той ни е длъжник.

Лесно се пише за грозното, уродливото, трудно - за красивото.

И истината лъже - когато е казана прекалено красиво.

По живота на поета не трябва да има петна - той е огледало.

Всяка утрин животът в него се пробуждаше, защото не знаеше колко заспал човек е той.

Обикновено човекът, пред който има много пътища, е в безизходица.

Когато е прав, човекът е по-висок.

Понеже няма какво друго, вързаното куче хапе въздуха.

Понякога човек мрази най-много това, което най-много обича.

Не локвите блестят - блести слънцето във водите им.

Щастието му се усмихна. Кисело. Горчиво.

Беше умна, но го прикриваше толкова добре, че изглеждаше само добре образована.

Понякога думите се извръщат към човека, който ги е изрекъл - и или му подават ръка, или го зашлевяват.

Аз не притежавам едно безценно качество - да забравям - и това превръща живота ми в ад.

Ако в човека е тихо, той иска да наруши тишината; ако е шумно, иска тишина.

Как може да съм сам и самотен, след като в мен е моят Бог?…

Моите очи изтекоха и се вляха в нейните; ако моите бяха река, нейните, разплакани - море.

Най-тежки са тържествените думи. А са най-празни.

Всички са равни не пред смъртта, а след нея.

Търси сравнението там, където властва несигурността.

Пет пари не дава, защото ги няма.

Не върховете долавят откъде духа вятърът, а низините.

Най-слабо познаваме тези, които обичаме, понеже не виждаме слабостите им.

Аз мисля не за това, което съм загубил, а за това, което не съм постигнал.

Когато се кълнеш в нещо абстрактно, ти просто лъжеш, и не само себе си.

Щастието не говори, говори болката.

Пази спомените си, те ще ти потрябват, когато ти е много, много студено.

Той носи маска не на лицето, а на душата си.

Гладът поругава всичко свято и велико, той е над всичко.

Този, който сътворява нещо, му дава част от себе си; но и сътвореното обдарява по същия начин сътворителя си.

Беше сложна личност - умееше да опростява нещата.

Има задни мисли този, който ни съветва да не се обръщаме с гняв назад.

Мразя ей това: “ни назад, ни напред”. Защото този, за който се отнася, е в идеалната среда. Златната. На мястото на запетаята.

Този човек поднася залъка хляб към устата си така, сякаш иска да го целуне.

Окопити се, защото обося.

Смъртта е това, което на нито един човек на този свят не се случва два пъти.

Открий петата посока на света и нека всяка твоя крачка й бъде вярна.

Всеки водач може да сгреши показалеца със средния пръст - та те са един до друг!

Не е човек човекът, който не може да бъде мразен и обичан едновременно.

Заминаването е повече от пристигането, защото мисли и за двете.

О-о! Ябълката на двора цъфна! Но ти, усмихната, бе по-красива от нея. С една усмивка.

Отворената врата е по-страшна от затворената - на нея не можеш да почукаш.

Той се обичаше сурово, а се мразеше нежно.

Глупакът е винаги уверен в своите сили.

Усмихва се лъчезарно, а в зъбите си стиска нож.

Не писателят трябва да търси читателя, закономерно е обратното.

Най-самотни сме, когато пътуваме към висока цел.

Ако не се промениш, ще изостанеш.

Красотата на тази жена залязва? В такъв случай тя е била слънце.

Играе си с пари, спечелени от игри - ние наблюдаваме това зрелище, а хляб…хляб няма.

Беше направил първата си стъпка към поезията - в джоба си нямаше нито стотинка.

Този, който идва отдалеч, знае повече, затова не се задържа дълго на едно място.

Истината е търпелива, когато е на гости у неукия.

Чиста печалба - без данъци, удръжки, социални вноски и други плащания - носи само просията.

Само в любовта е така - обичам те и ставам все повече аз, обичаш ме и ставаш все повече ти.

Бъдещето е уютно, защото за него часовникът не е открит.

Огледалото се оглежда в мен всяка сутрин и удивено отронва: - Какво криво огледало, господи!

В примирението живее най-голямата несвобода.

Нещата вървяха по мед и масло, именно затова хората се усещаха изпързаляни.

Твърде много българи са родени твърде късно или твърде рано, затова има твърде много свидетели на прехода.

Във всяко животно живее този, който го опитомява. Всъщност, животът е съпротива на опитомяването.

Той й имаше страха, защото тя имаше неговата смелост.

Изгревът разсъблича, залезът облича - колко много се различаваме от природата.

Беше мой двойник и само една отлика от мен му пречеше да бъде идеалното ми копие - не вярваше в двойници.

Когато казваме „наше куче”, все пак трябва да отделим известен процент собственост и на самото куче.

Тази малка, подобна на паяжинка бръчица, бе белег на мъдрост. Но тя я намрази яростно - беше блондинка.

Потокът не иска да се превърне в река, но в крайна сметка се примирява. Така е и с детето. Е, все пак има и палави рекички.

Един поет: имаше тяло на магаре, в което пееше сърце на славей.

Всеки, дори и най-долният, сътворява и обича. Въпросът е - какво и как?

Не винаги цветът на пошлостта е сив. Понякога той е сребърнобляскав, почти като станиол.

Стиховете могат да се редактират, животът, за съжаление - не.

Кристалът е изящен, прозрачен, красив - но дали ще е топъл, зависи от нашето настроение.

Когато вали, аз съм повече човек, отколкото съм, защото съм тъжен.

Двойка. Когато единият казва нещо така, сякаш говори другият, това тяхното не е любов, а навик.

Минаваше за глупавичък - и така минаваше винаги умните около себе си.

Само една връзка поддържам редовно - на Тоя и Оня свят.

Ние живеем чрез другите - и се успокояваме, че другите живеят чрез нас.

Животът и смъртта - коя самота е по-огромна и ужасна?

Той сложи ръка на сърцето си и започна да ме лъже така невинно, че не можех да не му повярвам. Заради сърцето.

Наглост: да поправиш часовник и да твърдиш, че си поправил времето.

Превзе високия пост и сега може да умре там, защитавайки го.

Страдаше от такова безпаричие, че дрехите му можеха да минат и без джобове.

България от години е рай за журналистите, но… къде са те?

Когато пише за несъществуващи светове, фантастът има предвид преди всичко собствения си живот.

Защо има толкова крадци? Защото времето е крадливо. Защо е крадливо времето? Защото има много крадци…

Когато съвестта е послушна, човекът е сит, но празен.

Тук се продава власт - такъв трябва да бъде надписът на Народното събрание.

Отговорността пред живота и отговорността пред смъртта са едно и също нещо.

Говори за себе си критично - и няма да имаш врагове.

Когато достигне високата цел, той се пита: - Е, и защо беше всичко това?

Истинските драми се играят зад кулисите на театъра - и на живота.

2008 г. Посредствеността е издигната у нас в ранг на официална политика.

Не прави нищо и няма да грешиш - макар, че това ще е най-голямата ти грешка.

Герой на нашето време - честният престъпник.

Престъпникът знае как да се защити, невинният - не.

2008 г. Светът е вече друг, България си е същата.

За неговия огромен интерес към парите можеше да се съди по размера на дълговете му.

Не пестеше средства, за да краде крачките на другите към голямата цел.

Един от начините да останеш е да въстанеш против всички и да докажеш, че си прав.

Най-доброто нападение е…защитата - това вече го знаят не само юристите.

Не друг, а победителят учи победения как да го победи.

Мозъкът му работеше усилено, но произвеждаше само и единствено брак.

Най-нормалният луд е човекът, изпреварил времето си.

За някои политици отговорността - това е някогашния смокинов лист. Какво прикриваше той?

Човекът може да бъде безразличен, природата - не.

В нещата, които пиша, има все повече многоточия.

Слушах сърцето си и живях бездарно. Но съм горд - имах сърце.

Сърцето ми не те разбира - а това значи, че тази моя любов има бъдеще.

Да се загубиш между живота и смъртта, забравен и от едното, и от другото или от двете заедно, е ужасно.

Ако в теб има светлина, няма начин тя да не избликне. Но за да стане това, някъде в теб трябва да има рана.

Аз обичам в теб това, което ти ненавиждаш в себе си. Вярвам в силата и постоянството на тази любов.

Ако имаш врагове, ще имаш и приятели. Затова - обзаведи се с врагове.

Законите се коват от човека. А като се има предвид, че той е грешен…

Ако творецът е харесван от всички - или почитателите му са неискрени, или това, което твори, не се издига над ежедневието.

Днес подозрение буди всеки човек, забогатял трудно и бавно.

От една епиграма драматургът направи драма; от една драма сатирикът направи епиграма.

Писателят трябва да има богато минало и богато въображение.

Горкият! Закопчаха го не с белезници, а с кламер.

За разлика от корабния, канцеларският плъх напуща работното си място последен.

Този, който се издигне, веднага забравя тези, които са го издигнали.

Най-лесно се влошава качеството на един продукт чрез усъвършенстване.

Не му стига безсмъртието, ами иска то да бъде платено!

Приживе - безсмъртен, след смъртта си - обикновен човек.

Най-важното качество на политика - умението да лъже така, сякаш ти прави благодеяние.

Идея за най-справедливия паметник в най-централното място на София - паметник на    кокала.

Цар на царя е царицата.

- Защо китарата е винаги разтревожена? - запитах веднъж ехото. - От Гарсия Лорка насам е такава - звънливо ми отговори то.

Нашите врагове са винаги по-добре подготвени за битка от нас.

Най-лъжливи в този вестник не са, както трябва да се очаква, рекламните му страници.

Най-добре вижда този, който затваря очите си пред всичко.

Орден „За народна свобода” с вериги е по-ценен от орден „За народна свобода” обикновен.

Да си овчар е по-трудно, отколкото да си министър-председател; при втората длъжност не се носи материална отговорност.

Човекът на изкуството е винаги начало - всички останали са продължения.

Поетът търсеше здрави подкови за Пегаса си - възнамеряваше да пише роман в стихове.

Би трябвало големият човек да влезе в затвора, ако заспи на поста си.

Който търси, намира, ако там, където търси, все пак има нещо.

Има любов, която идва като безкраен празник, но много бързо се превръща в безкраен делник.

Животът е репетиция на смъртта.

Шарен свят: един има хоби, което става негова професия, друг има професия, която става негово хоби.

Всички истини са неудобни - за повечето хора животът в лъжата е уютен.

Нямаше вяра на себе си - беше женен.

Истината е като водата: прониква навсякъде и във всичко - и го превзема.

Най-близо до земята живеят тези, за които казваме, че са на небето.

Сърби ли те езикът, почеши го - ще ти мине.

Пресконференция. Министърът отговори на всички въпроси, без да отговори на нито един от тях.

Преди да бръкнеш в кацата с меда, опитай се да докажеш на другите, че това е каца с катран.

Този, който прави добрини, е аматьор; при лошите има изключителни професионалисти.

Само различният е полезен не само на себе си.

Обществено активно безличие.

Обществено активно безразличие.

На въпроса лъже ли, лъжецът отговори утвърдително - защо ли всички се усъмниха изведнъж в това?

В брака мъжът всеки ден трябва да доказва, че е мъж, а жената - че добре контролира този процес.

Стоеше на едно място, но знаеше пътя към светлото бъдеще.

Новият ти роман не струва: хвали го не друг, а критикът, който те мрази - а ти се радваш…

Ако иска да загуби битката, редникът трябва да се бие като генерал.

Прекрасното живее просто и скромно; грозното - пищно и разточително, при това има средства да го прави.

И от пешката става царица, ако има кой да я закриля докрай.

Гозбата без сол е безвкусна; на големия ум не трябва да му липсва мъничко лудост.

Милосърдие: в едната ръка държи нож, в другата - бинт, за да превърже раната.

Ако споделиш с хората, че си безсмъртен, те веднага ще те убият, за да проверят дали казваш истината.

В България гении колкото щеш - как се оцелява толкова години, без да притежаваш нещо повече от талант за това?…

Целта се гордееше с това, че оправдава средствата.

Целта се гордееше с това, че никой не може да я достигне.

Ако искаш една жена да те остави на мира, направи я щастлива.

Две страни имаше медалът и всяка от тях бе обратна.

Само една заслуга не те прави трън в очите на хората - непризнатата.

В края на краищата всеки човек на този свят заслужава смъртта си.

Когато царят на страната е шут, неговият шут е цар на страната.

Да се живее като птица на тези географски ширини е нездравословно. Особено зиме.

Не можеше да достигне целта си, защото тя го избягваше.

Героят имаше прекрасни отрицателни качества.

Идеални приятели няма - има идеални врагове.

Достигнатата цел е като свалената мадама - все по-евтина за теб и все по-желана от другите.

Властнико, ако искаш да затвориш устата на гладния, трябва да го нахраниш.

Идеалният има само един недостатък - това, че е идеален.

Колкото по-силно мразиш врага си, толкова по-силен става той.

Пипето му сечеше… клона, на който седеше.

Ако не е жената, мъжът е загубен. Доказателство? Царицата и царя в шаха.

Свободомислещ: странна дума - странен етикет. Защото свободният е винаги мислещ, а мислещият - винаги свободен.

Хвърляш му хляб, а то мисли, че го замеряш с камък - това важи не само за кучето.

Гордея се с отрицателните си качества - да се гордее с положителните може всеки.

Съветите са скъпи, а не струват нищо - вярно е, но е ненормално.

Съмнението е проверка на мнението, провокирана от него.

Баналната мисъл, изречена от гений, не става гениална. Само дето започваме да се съмняваме в гения.

Красотата не може да не бъде чиста.

Чистият в общество от мръсници бива обвиняван за изкопаемо.

Странно: пръстта мирише на смърт, а дарява живот.

Можеш да принадлежиш на обществото, само ако принадлежиш на себе си.

Чувствата могат да бъдат катализатор на мислите; от тях не трябва да се иска повече от това.

Достигнеш ли високата цел, трябва да започнеш живота си отначало. От нулата.

Човекът търси огледало, ако не знае кой е. Аз мразя огледалата.

Започне ли чувството да задава въпроси, то си е отишло от нас.

Човек не трябва да си играе с нож, с дума и с друг човек.

Думите са много услужливи, когато трябва да обясняват провалите ни.

Няма нищо по-противно от шумната смърт; дошъл си на света с плач - тръгни си от него тихомълком.

Съпротива на този свят ще има дори ако само на един човек се разреши да властва над друг човек.

Писателят не трябва да шуми около себе си; важно за него е само шумоленето на листите, разгръщани от пръстите на читателя.

Който не знае какво е срам, не знае какво е и страх.

Колко малко е нужно на човека, за да бъде човек: любов и хляб. За какво му е всичко останало, на което е решил да бъде собственик?…

Сатирикът непрекъснато осмиваше чуждата глупост - и един ден разбра, че бавно, но сигурно е оглупявал.

Богат е този, който открие навреме, че е никой - и се въоръжи със стремежа да стане някой.

Има хора, които сами търсят подвига - а това значи, че търсят смъртта си преднамерено.

За да оцелее, любовта преминава винаги през някакъв компромис - като по мост над бездна.

В поезията чувството е слънце, а мисълта - сянка.

Този, който ме дразни и разгневява - праволинейният.

Защо в нашата поезия липсва мелодията на реката? Най-лесният отговор: защото имаме много реки.

Мълчаливи очи няма.

На 63 съм, а светът в мен е млад, да речем на 16, понякога дори малък - на 8, 10… Как става това?…

Пътувам - значи съществувам.

Да измислиш събитие е по-лесно, отколкото да отразиш случилото се пред очите ти.

С възела можеш да се справиш и без да го разсичаш - просто трябва да го затягаш още, и още, и още…

На рисунката не слънчогледът прилича на слънце, а слънцето - на слънчоглед.

Не забравям нищо, което не може да се върне. Смъртта на дърво, птица, цвете, книга, дори на предмет, оставя белег в мен. Това е ужасно - как съм жив още?

Аз уважавам повече от истината борбената истина.

Единствената собственост - мечтата.

Съмнително е това, че певците ни пропяха на английски, без да са проговорили на този език.

Българинът мрази всички, на които няма защо да завижда.

Най-трудно ще стане свободен свикналият да изпълнява заповеди.

Жестът губи смисъла си, ако цели самоизтъкване.

Ревността в повечето случаи се заменя с безразличие, което е по-страшно от болест.

Ако не си пристрастен, ти си просто неискрен.

Човекът може да бъде фалшив, природата - никога, и нито за миг.

Не познавам сит човек с чувство за хумор.

Най-вярната отечествена история - народната песен.

Творецът е творение на собственото си творчество.

Страданието ни прави по-чисти - защо тогава не го желаем?

Най-силно обича този, който мрази себе си.

Вместо „бъди, какъвто си” предпочитам „бъди, какъвто не си бил”.

Предстои ни страшно минало.

Природата е справедлива; тя съди по вековечни закони, които никой не може да измени.

Критиката може да ме огорчи, но не може да ме разколебае.

Другото име на жената е саможертва.

По-опасни от лъжците са хората, които лъжат в името на истината.

Времето бяга, когато ние стоим на едно място.

Имаше толкова титли и звания, че името му се губеше сред тях.

За самотния: преди да избиеш врата в стената, трябва да я запиташ дали иска това.

Аз не съм загубил интерес към себе си - значи все пак продължавам да живея.

Ако искаш да те чуят, говори кратко.

Най-лесно може да се излъже този, който вярва - лъже се не той, а вярата му.

Истината е една, заблудите - много. Затова истината се открива трудно.

Ако искаш да изгубиш лицето си, влез във властта.

Всичко хвърля сянка, дори това изречение.

Думата е велик учител - и велик възпитател.

Нежността е сила: добре е, когато силата е нежна.

Изкуството е оповестяване на нова - проста и светла истина.

Познавам човек, който се разкайва, когато направи добро.

Наследството на героя се разпилява не от поколенията, а от децата му.

Единственият смисъл на живота е той, самият живот.

Толкова много се хвалеше, че накрая изгуби интерес към себе си.

Ако искаш да се съмняват в една истина, повтаряй я под път и над път, за щяло и нещяло.

Нашите навици ни правят зависими от себе си.

Не подценявайте подробностите; именно те погубват същественото.

Мечтата за свобода изисква свобода на мечтата.

Славата е хрумване на изключително надарен шегобиец.

Колкото по-голяма е искреността, толкова по-мразена е тя.

Кое е вярно: “всичко се купува - не всичко се продава” или „всичко се продава - не всичко се купува”?

Показността е дреха, а по нея само посрещат.

Има право този, който се страхува от страхливия - това е страх от възможно предателство.

Щом искаш да постигнеш много, трябва да дадеш повече; остатъкът - за бакшиш на сеирджиите.

Порочният, който има само един порок - това наистина е рядък екземпляр.

Най-добрият показател за нивото на нравствеността - ръст на пороците.

Преследват не човека, който изрече истината - преследват истината.

Да вървиш с всички значи да се изравниш с всеки, тоест, да бъдеш никой.

Любовта ни прави по-красиви, по-чисти и по-глупави.

Всяка сатира се нуждае от кратък и ефектен финал.

Почти всички сатирици притежават чисти души и умение да ценят думата.

Злото е много по-противно, когато е колективно.

Талантът и бездарието имат само една прилика - не могат да се скрият.

Не търси темата на произведението на изкуството - търси темите.

Можеш да кажеш глупост и когато мълчиш.

Да хвалиш, защото си по-малък и да отричаш, защото си по-голям, са две еднакво отвратителни престъпления спрямо изкуството.

„Какво правиш?” „Нищо”. Слава богу, този разговор не се отнася до твореца. Той работи винаги.

За да имаш приятел, не трябва да виждаш това, с което той е по-малък от теб.

„Живей докрай!” - това може да бъде един от девизите ми на тези години. Но защо не и „Умри докрай!”?

Посредствеността учи как да не бъдеш посредствен, докато златната среда се задоволява да поучава.

Дървото си отмъщава на този, който го пренебрегва - просто не ражда плодове.

Пустинята се гордее с оазисите си, но от това жаждата й се увеличава.

Говори, когато завършиш, а не когато започваш.

Тълпата не знае какво иска. Затова й дават всичко.

Девиз: Малко, но повече от добре.

И дървото страда, но мълчаливо - най-достойното страдание.

Човекът твори поезията, поезията твори човека.

Убиецът може да разстреля поета, но пред поезията е безсилен.

До 10 ноември - има страх - и сме зле; след 10 ноември: няма страх, - и сме по-зле.

Самолюбивият никога не е самотен - винаги е с обичта си.

„Грозна” означава „страшна”. Е, за мен смъртта не е чак толкова грозна и за спътница, и за водач.

Сам съм, самотен съм, но когато трябва да отговарям, не се крия зад гърбовете на другите.

Предпочитам пътеката пред пътя. Защото искам аз да я направя път.

Човекът - това е неговата съпротива спрямо света.

Кой е по-голям, паметникът или аз? Аз, разбира се. Защото продължавам.

Към сатирика: Смей се, но не се присмивай!

Всяка птица се бои от човека, любовта - също.

Песента се мъти между стени, но е с криле; свободна е.

Има и студени сълзи, те също парят лицето. И сърцето.

Ако се разгневиш и искаш да ти мине, скарай се със себе си, не с някой друг.

Бог го надари - направи го гениален глупак.

Победата с оръжие се побеждава от оръжието на думата.

Когато обществото стане казарма, то непрекъснато строи нови затвори.

Всички началници са бедни духом - и чакат милостиня от подчинените си.

У нас няма политически борби - има конкуренция на идоли.

Думите, които хвърляш на вятъра, няма къде да паднат - земята е отрупана с думи.

Странно куче: не лае човека, а кокала в зъбите му.

Слънцето изгрява, за да осъзнаем своето нищожество.

Ако знаеш защо небето е синьо, ти вече няма да твърдиш, че е синьо; някой те е ограбил.

Красотата всеки миг съзижда; може би така спасява тя света?

Човек се стреми към далечното, затова най-близкото остава неразбрано.

Ние всички сме против оковите, а всички сме оковани - от кого?

В края на всяка своя творба творецът умира. И това е справедливо.

Докоснеш ли истината, ти мигновено започваш да се отдалечаваш от нея.

Животът е да даваш и да получаваш. Но ти винаги получаваш повече. Кого ощетяваш?…

Най-добре е да сториш като Хьолдерлин - да забравиш собственото си име.

В нормалните общества човек възпитава детето си да обича. В ненормалните трябва да му обяснява какво е любов.

Любовта ми не се интересува дали я обичат, важното е, че тя обича.

В България се честват не рождествата, а смъртите, станали безсмъртия.

Ако си нормален в ненормална среда, ти просто си ненормален за нея.

Ако не знаем въпросите, които ни задава този свят, това не значи, че не търсим отговорите им.

Пътят и човекът са свързани така, както майката с детето си.

Аз пиша това, което виждам. Ако греша, не съм виновен аз, а погледът ми.

Само един човек на този свят мрази смеха - властникът.

Злото е нужно за борба със злото. За да го победи, то трябва да е по-зло.

Не звездите се нуждаят от човека, а той от тях.

Важна птица? Това е мисирката, тя дори го огласява. А защо не е славеят? Вероятно защото лети и пее сладкогласо.

Той ми е приятел, защото аз го мразя точно толкова, колкото мразя себе си.

Всеки отишъл твърде далеч е твърде близо до себе си.

В нашата литература има твърде много съчинители и твърде малко писатели.

Признание: с нищо не мога да заплатя сълзите в очите ти, освен със сълзи.

Не всяко събитие става стихотворение или разказ. Но всяко стихотворение или разказ трябва да бъдат събитие.

Мечтата замъглява не погледа, а пътя към себе си - и става по-привлекателна.

Някои хора пишат, за да се скрият зад написаното. А там те са най-истински.

Нито красиво, нито сиво - пиши просто. Тогава красивото ще е красиво, а сивото - сиво.

Аз се стремя да направя всички хора около мен щастливи, но някои от тях роптаят - отнемам им свободата.

Някои неща /вещи живеят по-интензивно от човека, който ги притежава. Защото той ги обича.

Суровият е твърд и крехък едновременно. Като стоманата.

Никой не е способен да се самооцени точно. Особено честният.

Животът е очакването на всеки един от нас, че в следващия миг ще заживее.

Последната дума има не смъртта, а споменът.

Човекът, владян от силни страсти, е затворен в себе си, сякаш се изучава.

Не можеш да останеш в миналото нито за миг, макар, че си завинаги в него.

За да бъде едно произведение на изкуството добро, то трябва да е необходимо.

Не аз трябва да живея в някой град, а той в мен - тогава той ще е мой.

След всяко пътуване домът ни изглежда твърде малък и твърде вехт.

Човек се оценява по съпротивата му спрямо околните. Понякога тя се нарича любов.

Длъжност: завеждащ ореолите на политиците.

Ако излезеш от собствената си сянка, не влизай в сянката на друг човек - ще настинеш.

За човека, срещнал се със смъртта, всичко има значение, особено часовника.

Пожелание: вратата на дома ти да се отваря по-често от устата ти.

Бурята в гората пренебрегва храстите, дори ги гали и разресва - и очаква достоен съперник.

Човекът закрива звездите от очите си с нещо прозаично, покрив например. А те не се нуждаят от него, той има нужда от тях.

Много често хората са декор в театъра на природата.

Ако видя жилището на един човек, аз ще зная повече за него, отколкото той за себе си.

Аз не съм част от вечността, но вечността е част от мен.

Човекът е дом на смъртта.

Във фонтаните има нещо театрално - там дори и водата е заставена да играе роля.

Всеки човек обзавежда своето жилище преди всичко със себе си.

Сложен като правило, прост като изключение.

Не човекът, а природата е самотна. И горда. И проста. Като всеки гений.

Завръщането назад е опасно, защото пътят е осеян с удобни препятствия.

Трябва да се наказва не сина-престъпник, а бащата пред очите на сина.

Интересува те не това, което се случва, а това, което остава от случващото се.

Всичко, до което се докосваш, става по-красиво. И по-твое. И по-мое.

Ние се променяме, но си оставаме същите. Само дето мислите и чувствата ни стават по-възрастни.

Омразата е част от мен, докато любовта е част от мен - и от някой друг.

Завиждам на всички, които живеят за нещо, заради което си струва да умрат.

Дървото живее, защото е необходимо. Реката - също. Щурчето, пчелата - и те. А човекът - защо?…

Природата е като жената: и тя е най-хубава, когато очаква.

Подарената свобода е двойно робство.

За да говориш малко, трябва да говориш точно.

Преди симулираше стимулиране - сега стимулира симулиране.

Уважавай сечивото, цени ума.

Страхувам се от угодниците - а колко много от тях са хора на изкуството!

Кучето се питаше как да лае: служебно или професионално?…

Ехото изменя не казаното, а интонацията му - и това е напълно достатъчно.

Понякога човек разбира, че е загубен - затова между нас има и такива, които се търсят.

Изкуството се намесва в съдбите на хората невидимо, но непрекъснато: каквото е изкуството, такива са и хората.

Желязото е студено, оловото - агресивно, цинкът - високомерен; медта е изящна, тя предполага изкуство.

Всяка наша вещ крие част от миналото ни. Но тя може да говори на този, който знае езика й.

Обратната страна на медала е по-видима и по-интересна за публиката.

Най-лошото след смъртта - няма да ме боли за никой и за нищо.

Странен човек - най-висш хомо сапиенс, който се е отделил от сивата маса на нищожествата.

Боже, толкова съм свободен, че не ми се умира!

Безчувственият може да има всичко друго, но няма най-важното - бъдеще.

Една от главните теми на изкуството би трябвало да бъде страхът. Страхът от себеподобните.

Да обичаш значи да мразиш несъвършенствата на обичания от теб.

Не пагоните правят война, а Родината, която е в сърцето му.

Човек може да бъде на барикадата без да става от работната си маса.

Ако този, който е тръгнал към целта си се е освободил от всичко излишно, той е успял.

Изкуството е по-силно от парите; победите на парите са пирови.

В мен звучи гласът на Родопите - но колко трудно се превежда той в стихове.

Стихове пише не поетът, а мечтата му; в тази борба загива не мечтата, а поетът.

Предпочитам да се блъскам в пътните знаци, но не и да вървя по пътя.

В поведението на поета има нещо женствено; не забравяйте, той ражда.

Само нежността може да защити истински: тя е по-силна от всичко на света.

Всеки творец променя живота на хората, без да е поискал разрешението им за това.

Юношата обича по-скоро жените, сътворени от изкуството.

Не се сърди на прякора си - той откроява твоята индивидуалност. А аз срещам все по-малко хора с прякори.

Съдбата закриля любовта, но не и тези, които се обичат. Напротив, изпраща им все повече и повече изпитания.

Гледайки звездите, поетът мисли за земята. Която, между другото, е звезда.

Аз не забравям, но понякога стискам здраво спомена в зъбите си.

Това, което прави животът с хората, е чудовищно. А литературата също е живот, и то не измислен.

Истината не бива да се коментира. Така някой се опитва да я разсъблича, забравил, че е гола.

Единственият човек, в който се съмнявам, съм аз. Защото знам, че съм способен на всичко.

Можеш да мразиш врага си, но не отричай доброто у него.

Творците умират бедни и печални, но горди, защото съзнават, че са спечелили войната с всичко практично в този свят.

Ситият не е доволен от своята задоволеност - той вече иска и власт.

Вещите говорят за притежателя си повече, отколкото той за себе си.

Когато творецът губи, печели творчеството му.

Няма нищо по-жалко от оеснафен талант.

Ако посегне на нечия собственост, властта посяга на себе си - в това е нашата драма.

Когато вали дъжд, картината на разрухата е поразителна.

Жаждата е по-голяма от водата. Винаги.

Най-напред ни купува подаръкът, после - ние него.

Ако домът ти е крепост, тя може да бъде предадена само от жена ти.

Размирното време уби глупака, а хората го направиха герой.

Завистта е неизлечима болест, от която не се умира.

Не му дадоха свобода на действие, защото непрекъснато…бездействаше.

Не можа да загуби и ума и дума, защото имаше само второто.

Пожелание: колкото звезди в небето, толкова тръпки по тялото.

Ами ако сатирикът, обърнат с лице към лъжата, загърби истината?…

Трябва да се пише с любов дори за омразата.

Обикновено този, който няма особени белези, е безличен човек.

За да имаш приятели, трябва да можеш да бъдеш приятел; същото се отнася и за враговете ти.

Когато чувам шум на тополи, в очите ми пари синкава мъгла - роден съм край Марица.

Със звездите имат право да говорят огънят и кръвта.

Пред майка си или пред паметта за нея трябва да се стои като пред собствената си съвест - с наведена глава.

Стопанин на този селски дом си ти, но негов господар е твоето куче.

Когато се ръкуват врагове, те скрепват омразата си с клетва.

Ти си млада и гореща като огън. Кого ще опариш - този, който ще съумее да те угаси ли?

Отвратително: сита, охранена мисъл.

Такава те обичам - стройна, гъвкава, топла светлина, облечена само в мрак.

След толкова години живот смея да твърдя, че сърцето ми е по-умно от самия мен.

Помня: моята улица бягаше, бягаше, бягаше - и се вливаше в Марица. По-нататък не си спомням кое беше улица, кое - река.

Започнах да те обичам от мига, в който се разделихме. Ще спра да те обичам, ако се срещнем отново, за втори път.

2007 г. Нещо в нас не е наред, щом ни изумява всяка съвсем обикновена човешка постъпка.

На нас ни се струва, че щастието е трудно и далечно. А понякога трябва само да протегнеш ръка…

Художникът изрови от студения вече огън на любовта си въгленче - и я нарисува с него.

Разбираме, че сме част от природата, когато усещаме болка.

Водата е винаги тревожна и нетърпелива. Приличаме си.

Ти беше замислена от мен, но, слава богу, и до днес неосъществена докрай.

За да си прав, не трябва да си прав, а седнал зад Голямо бюро.

Стихотворението е стон или вик, затова е кратко, дълбоко и ясно.

Ако хоризонтът за теб е граница, ще дочуеш в мечтата си звън на окова.

И къщата въздиша - виж синкавата струйка дим, която трепери от комина до небето.

Голямото бюро всъщност е голяма софра.

Няма по-страшен палач от абсолютната свобода.

Не от всяка рана - от всяка болка в теб остава белег.

Ние можем да изневеряваме на съдбата си, но тя на нас - никога.

Биха играли по неговата свирка, но…той би трябвало все пак да се научи да свири.

Видях с очите си - на гроба на сатирика растат тръни.

Хвойна. Когато слънцето е в зенита си, аз се чувствам жалка купчинка мрак.

Всяко бездомно куче все още е вярно на един човек - на този, който го е захвърлил.

Фатална грешка би било да сравняваш любовта на живота си с друга жена, и то пред  двете.

Нито е розово на цвят, нито е сладко на вкус, нито се усмихва непрекъснато - моето щастие е тръпчиво, строго е, изумено е от себе си и е недоволно от мен.

Ти може да си забравил живота си, но смъртта ти го помни.

Ще стигне най-далече този, който върви над пропасти.

Когато умре обичан човек, умират двама.

Смъртта доказва, че е безсмъртно изкуството, не твореца.

Да родиш себе си и да убиеш себе си - това го може само човекът на изкуството.

Всичко желано ми е забранено - да не би отново да съм дете?

В края на краищата от мен ще останат само думи. Които ще ме погребат.

Няма по-пълноценна постъпка от думата.

Ти можеш да храниш надежди, те тебе - не.

Златната клетка е по-непоносима от желязната.

За героя: Не може цял живот да си бил мъртъв - и да постигнеш безсмъртие за един миг.

Вината за всяка жертва не трябва да се търси само в произнеслите двете жестоки срички,”да” или „не”, а и в тези, които са се въздържали.

Да не ти дава бог господар да ти е малък човек.

Най-много задължения има свободният.

Моето сърце е уютно, но не пуща всекиго в себе си.

Бездарният мрази таланта; талантът е снизходителен.

Цял живот преодоляваше трудностите, които сам си създаваше.

Когато даваш дума, делото непременно трябва да знае за това.

Ако искаш едно цвете да загине, или не го поливай, или го поливай прекалено много.

Геният се учи да живее цял живот - и умира ненаучен.

Ако искаш да разбереш колко струва земята, питай селянина.

Най-добре пази Родината си този, който работи земята й.

Има смях, който унижава човека; има и такъв, който извисява.

Не търси сърцето ми - то е в гърдите ти.

Щом отглеждаш змии, няма как да не умреш от отровата им.

Лъжата е като ръждата; избива по лицето на лъжеца.

И най-честният свидетел е пристрастен.

Пушката убива, а златото взема в плен и от плен освобождава.

Законът, направен надве-натри, се прилага пет за четири.

Няма по-гладен човек от сития.

Уникален крадец: крадеше много, но крадеше от себе си.

Няма човек, който да не е извършил някакво престъпление.

Юмрукът никога не е създавал и никога няма да създаде.

Свободата не се живее, тя се изстрадва.

Ние не се учим от историята, защото тя не се пише от участниците в нея.

Красива, пъстропера птица - а пее, сякаш съска змия.

Бяло знаме пред първата трудност вдига този, който живее лесно.

Думите могат да бъдат и щит, и меч; най-добре е да са и двете едновременно.

Бързо побелява този, който търси отговор на всеки въпрос.

И с мълчанието си можеш да разкриеш поверената ти тайна.

Богатството се прави от стотинките, не от хилядите левове.

Мъдрият излъчва светлина.

Работно време нямат двама души: човекът на изкуството и селянинът.

Да умреш от смях?… Господи, има ли по-хубава - и по-смешна смърт от тази?

Паницата на другия вече е обект за следене от специални разузнавателни средства.

Ораторът говореше извънредно сухо - вече му носеха трета чаша с вода.

Да си радостен сред тъжни - и това вече е повод за тъга.

Магарето яде тръните и отбягва розите - значи ли това, че то уважава красотата?

Загадъчното не винаги е красиво, но красивото винаги е загадъчно.

В приказката дори грозното и страшното служат на красотата.

Всяка граница е преизпълнена с желания.

И границите търпят до време; след това се самонарушават и саморазрушават.

Изкуството трябва да ни предизвиква, за да ни устреми към красотата.

Красотата трябва да бъде недовършена, за да ни застави да мислим.

Ако валеше, когато ни се иска, дъждът нямаше да бъде желан.

Бъди като дъжд: и красив, и полезен.

Богато е сърцето, което не спира да се раздава.

Отсякоха главата му, и за да я помнят, я отсякоха на монета.

Скулпторите ще са добре, докато има хора, които се обявяват за богове.

Добрият стопанин е добър слуга.

Ако се унищожаваше всеки унищожител, земята щеше да се обезлюди.

За всяка равнина най-висок връх е житния клас.

Най-много грижи има безгрижният, но той все още не ги е забелязал.

Най-настойчиво лае кучето, когато те приветства - кой не желае да бъде забелязан.

Не може да падне от власт стъпилият здраво на земята властник.

Имаше толкова много надежди, че не знаеше на коя да вярва.

Докато лае, не хапе; хапе ли, пак лае, но вътре в себе си.

И талантът греши, но талантливо.

Завиждам на този, който няма пари, а не е беден.

Такъв левак беше, че дори една беля не можеше да направи както трябва.

След като свърши почти всичко, за което бе роден, намери време и да умре.

Колкото мнения, толкова съмнения.

Колкото повече се къпе враната, толкова по-черна става тя.

От едно и също желязо коват и перото, и меча.

Най-важното за начинаещия скиор и за начинаещия политик - да се научат да падат, както трябва.

Най-сладко спи тишината в ковачницата.

Доброто побеждава винаги само в приказките.

Зло мисли и този, който пее без да може.

Най-спокойна е водата след водопада.

Думата е като водата - винаги намира начин.

Най-голяма е отговорността на учителя.

За да си богат трябва или да откраднеш, или да предадеш.

Гарванът грачи, а мисли, че пее.

Победилият себе си не афишира победата си.