В ГОРАТА ВЯТЪР ЛЕДЕН ЗАИГРА

Светлана Кузнецова

превод: Красимир Георгиев

В ГОРАТА ВЯТЪР ЛЕДЕН ЗАИГРА

В гората вятър леден заигра
и дълго после шумолеше дъжд.
Дай да запалим огън на брега,
на северния, тих и пуст надлъж.

Край пламъка да мислим за света
все с тази ясна мисъл в пътя наш,
с особена тъга през есента -
тъгата ни по огъня блестящ.

Аз искам сред безцветната дъга
да литнат жълти облачни стрели.
Дай да запалим огън на брега,
да пламне той, за да гори, нали!

1961 г.

——————————

ХОЛОДНЫЙ ВЕТЕР КРАСКИ ЛЕСА СТЁР…

Холодный ветер краски лета стер,
И долго мелкий дождь шумел потом.
Давай зажжем на берегу костер,
На северном, на тихом, на пустом.

Хочу с тобою думать у костра
Все ту же думу ясную одну,
Что осенью особенно остра
Тоска людей по яркому огню.

Хочу, чтоб в обесцвеченный простор
Летели тучи острых желтых стрел.
Давай зажжем на берегу костер,
Давай зажжем костер, чтоб он горел!

1961 г.