Димитър Шишманов

В Чехия е излязла една книга, която има първостепенно обществено и художествено значение за нас.

То е четиринадесетия том от труда на Лудвиг Куба „Славянството в своите напеви”, съдържащ 31 македонски песни, записани на самото място, а отсетне и хармонизирани от Куба и снабдени с чешки превод от Ян Худец.

Общественото значение на новия сборник от песни лежи най-напред в това, че на Македония е дадено свое място, че макар Лудвиг Куба да е издал досега два тома сръбски песни, той не е счел за възможно (както са сторили няколко югославянски автори) да вмести между тях и македонски напеви, а ги е дал отделно.

Общественото значение на сборника лежи и в мотивите, които Лудвиг Куба изтъква в предговора, за да обясни защо е постъпил така.

В днешния момент, когато в страните, съюзени или сдружени с Югославия, и големи учени, въпреки убежденията си, най-малкото избягват да се произнасят категорично що е Македония и какъв е нейният език, Лудвиг Куба, смело и открито заявява:

„Македония има за славянството огромно културно значение… Нейното наречие, според най-видните славянски и други езиковедци, принадлежи към българските наречия. Това се доказва и от нейните напеви”.

Излишно е да се подчертава каква доказателствена сила добиват такива думи, казани от авторитет като Лудвиг Куба, който от 44 години събира славянски напеви и който е записал македонските песни на самото място, подпомогнат във всяко отношeниe от сръбските власти, който най-сетне и от самите сърби се признава за един от най-големите познавачи на славянската и по-специално на сръбската песен, и следователно безпогрешно може да заключи, защо македонската песен доказва близостта на Македония към България, а не към Югославия.

Новият сборник на Лудвиг Куба, издаден и той с помощта на големия чешки учен Т. Г. Масарик, техния председател на републиката, който е днес един от най-великите общественици на света - трябва да се разпространи всъде из България, за подкрепа на ония, които имат склонност да губят вяра в бъдещето ни и за радост и за наслада на всички, които обичат народната и индивидуално създадената музика.

——————————

в. „Слово”, декември 1928 г.