ПОНЯТИЕ ЗА КЛЕТКА

Илия Пехливанов

Из „Съплести венец” (2018)

Не е била досега година преди Великден - и да не се белоса и почисти Майчината стая.

А не може да не се почисти: през зимните месеци от печката стените са се опушили достатъчно, особено около кюнците. Дърва и клечки са изпаднали от сандъчето до нея и са се разпилели по дъсчения под заедно с останки от нечетни и непотребни вестници.

Паяжини са се появили из ъглите. Постелките на одъра са се набили с прахоляк. Прах е попадал и върху иконата на Св. Богородица над телевизора.

Нали трябва да замирише на чисто - навън вече пролетта съживява отново треви и дръвчета, кукувица кука наоколо, птичета чуруликат от радост.

Другата седмица в четвъртъка ще рече да се боядисват пак яйца за великденската трапеза.

Докато мажеш с четката вар по тавана, като гледаш да не ти паднат капчици вар в очите, упоен от мириса на чистота, може и да се сетиш, че Майчината стая всъщност дава понятие за КЛЕТКА - човешка, нравствена.

Светът се смалява, смалява, смалява и достига от една хаотична смесица на места и хора до това единствено пространство с размери пет на четири метра, което се превръща в единица мярка за твоя свят.

Много други неща в живота си можеш да предпочетеш и избираш. Майка си и Отечеството си не можеш.

Изборът винаги носи напрежението на другите възможности, с които по своя или чужда воля си се лишил.

В случая напрежението изчезва. Варианти няма. Не е ли поради това именно най-добрата почивка при скута на Майката.

Руският писател от северната Вологда Василий Белов разширява понятието, като нарича селската къща „подводница” - векове наред тя е просъществувала чрез самозадоволяване с най-насъщното.

А големият български писател Емилиян Станев я сравнява със „здрава клетка”. Има предвид като цяло малките колибарски селца из Предбалкана. Един истински нравствен резерв за объркани времена като днешните.