Людмила Шаменкова

превод: Тихомир Йорданов

Скрил се, свит зад комина угаснал
и потънал в студена мъгла,
гарван стар е застинал опасно
в горка участ била-пребила.

Полюшва се леко той на клонка,
като знаме развяла лист сух.
Той безмълвен е, в дрямка дълбока,
сякаш вечния горски дух.

Тъй печален е старият гарван -
по езически ням светец.
Всичко той е предвидил, навярно,
сам от всички забравен вдовец.

Нищо вече, дори и коминът
не съгрява душата му тук.
Сам самичък с живота отминат,
без някой наблизо, но друг.

Тъжна участ скъсява му дните.
Коленете му болка гризе.
Да ги стопли той тука долита.
Но и топлото дявол го взел!