БАСНИ
ВРАБЧЕ
Денят бил слънчев, свеж, животворен - априлски ден. Весело врабче подскачало по клонките на току-що разлистена слива и безгрижно чуруликало.
- У-у-у! Каква гад! - извикало врабчето, като съгледало една гъсеница. - Как можа Господ да те създаде толкова грозна!
- Глупав дърдорко! - казала лукавата животинка.
- Ти си вредна! Ти трябва да умреш! - ядосвало се врабчето и зинало да я лапне.
Но в това време един ястреб се извил над сливата, стрелнал се надолу и забил острите си нокти в пухкавата гръд на врабчето.
——————————
МЕЧЕШКА УСЛУГА
Веднъж мечката, като прекосявала горския път, съгледала една мравка да влачи тройно по-голямо от себе си житно зърно.
- Не ти ли тежи? - попитала мечката.
- Как да не ми тежи? - отвърнала запъхтяната мравка - но какво да правя, трябва да го прибера в мравуняка, че през зимата гладно се не стои…
Мечката я погледала, погледала, съжалила я и рекла:
- Аз ще занеса и него, и тебе. За мене това е една много лека работа. Чакай само да ви залепя на езика си. Не бой се, аз ще държа езика си изплезен чак до мравуняка и там ще ви оставя.
- Колко си добра! - зарадвала се доверчивата мравка, като се почувствала върху мечия език. - Цял живот ще ти бъда благодарна за тая услуга…
Но преди да довърши благодарността си, мечката прибрала езика си и глътнала вкусния товар.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1931-1932 г.
