РАЗТУРЯНЕ НА МАГИИТЕ

Илия Пехливанов

Из „Съплести венец” (2018)

Във византийския императорски двор на Константинопол са звучали български фолклорни мелодии и ритми, вградени в Кукузелеви песнопения

Я разтуряй, Цвето моме магиите,
Цвето моме, върла магьоснице,
душман моме, от Бога да найдеш!
Хляб си нося, Цвето моме, гладен ходя.
Вода газя, Цвето моме, жаден ходя…
Коня водя, Цвето моме, пеши ходя…
Я разтуряй, Цвето моме, я притуряй,
Цвето моме, върла магьоснице,
душман моме, от Бога да найдеш!

Тази песен е записана в Момина клисура, Пазарджишко. Счита се за класическа сред народните любовни песни. Обнародва я за пръв път Любен Каравелов. Изследвана е от фолклористите Васил Стоин и Михаил Арнаудов. Пята е и от оперни певци.

През 1931 г. младият български учен Стоян Джуджев, родом от Пазарджик, защитава с голям успех в Парижката Сорбона докторска дисертация на тема „Ритъм и такт в българската народна музика”, написана на френски език.

Това е начало на дългогодишни изследвания върху балканската музика, които през 1978 г. се увенчават с високата европейска награда на името на Готфрид Хердер.

Ученият открива и документира многобройни примери за вграждане на откъслеци от български народни песни в православни песнопения. Тези следи могат най-сигурно да бъдат разпознати в окончанията /каденци/ на мелодиите.

Една от основните творби на Йоан Кукузел, роден в Драч, Албания, около 1280 г. от майка българка, е „Голямото исо на пападическото пеене” - уроци по солфеж за византийсктите певчески школи, които поради своята сложност са наричани „бич за певците”. В него е вградена българската народна песен „Я разтуряй, Цвето моме, магиите” - доста популярна у нас допреди Втората световна война.

Във византийския императорски двор - освен по гергьовските поляни на Тракия - са звучали интонациите и на Петруниното хоро. Неговата мелодия съвпада с деветото коляно на „Исото”.

Има и други подобни примери.

Примесите от фолклор в православните песнопения са били разгадани от услужливи доносници в императорския двор. Това става причина Кукузел да напусне Константинопол и да се усамоти като обикновен козар при Великатга лавра „Св. Атанасий” - главното духовно средище на монашеската република Света гора в Атонския полуостров.

Там той доживява старините си. Изобразен е по-късно върху стените на Лаврата. Една икона на Св. Богородица, която се съхранява до днес тук, е наричана „Кукузелиса”.

В наши дни откровение за духовни люде от разни кътчета на Европа бяха миговете, когато възкресени от млади български певци Кукузелевите песнопения зазвучаха отново.

Това бе оценено от вещи изследователи на Средновековието като истинска сензация. По такъв начин старината бе включена в живата съвременна култура.