НОСТАЛГИЯ

Димитър Бабев

НОСТАЛГИЯ

Рой жерави към родний край прелитат
след боя. Със тъга ги гледам аз,
че, сякаш на прощаване ме питат:
поете, сбогом пращаш ли със нас?

И сякаш на прощаване ми шепнат:
наесен пак ще минем същий път
и тихичко над гроба ти тогава
ще плачем: сбогом, сбогом, бащин кът!

Булаир, март 1913


СЛЕД БОЯ

Навред полето, както с плуг, е изорано,
тече през него кървава река
и богът на войната с меч в ръка:
виж! - цялото поле е с трупове послано.

Патрони, раници, оръжия, закани
и горък плач, и от смъртта чер страх,
и кръв, и късове меса, и люти рани,
и гарвани, накацали по тях…

Щип, юний, 1913 год.


ГРОБЪТ НА ВОЙНИКА

Самотен гроб. Над него тъжи върба печална,
разплела дълги къдри под златните лъчи
на слънцето. И, както след помен и молитва,
по всяко листо сребърна сълза личи.

Самотен гроб, забравен в полето от години;
там никой не е турил ни кръст, нито цветя.
Върбата само бди над него като майка
и всяко утро повеч се прегърбва тя.

1913