НОСТАЛГИЯ
НОСТАЛГИЯ
Рой жерави към родний край прелитат
след боя. Със тъга ги гледам аз,
че, сякаш на прощаване ме питат:
поете, сбогом пращаш ли със нас?
И сякаш на прощаване ми шепнат:
наесен пак ще минем същий път
и тихичко над гроба ти тогава
ще плачем: сбогом, сбогом, бащин кът!
Булаир, март 1913
СЛЕД БОЯ
Навред полето, както с плуг, е изорано,
тече през него кървава река
и богът на войната с меч в ръка:
виж! - цялото поле е с трупове послано.
Патрони, раници, оръжия, закани
и горък плач, и от смъртта чер страх,
и кръв, и късове меса, и люти рани,
и гарвани, накацали по тях…
Щип, юний, 1913 год.
ГРОБЪТ НА ВОЙНИКА
Самотен гроб. Над него тъжи върба печална,
разплела дълги къдри под златните лъчи
на слънцето. И, както след помен и молитва,
по всяко листо сребърна сълза личи.
Самотен гроб, забравен в полето от години;
там никой не е турил ни кръст, нито цветя.
Върбата само бди над него като майка
и всяко утро повеч се прегърбва тя.
1913