ПРЕДСТАВИХА „ЮЖНО УТРО” И В КЪРДЖАЛИ

Не само южното, а и всяко друго утро, ще дойде чрез и за младите хора

След представянето на новото списание за общество, култура и литература „Южно утро” за Деня на народните будители в Хасково, то бе показано и в кърджалийската Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров”. Без да бъде взета под внимание раздуханата от някои медии т.н. културна дискусия, породена от така разногласните мнения за изданието.

Главният редактор на сборника, изтъкнатият наш поет и писател Иван Енчев сподели своето мнение за него, което в общи линии съвпада с това на казанато при представянето му в Хасково от Благовеста Касабова.

Първият брой на „Южно утро”, според него, си има и своите недостатъци, недоглеждания в търсенията на оптималното съдържание и оформление. Най-вече поради разнородните като тематика и проблематика текстове.

Но макар и все още не намерил своя добър идейно-художествен облик, има и голяма заслуга за това че дава трибуна, възможност на толкова много /около 70/ автори от Хасковска и Кърджалийска област за изява и особено на най-младите участници в изданието, ученици от 3 до 11 клас.

Енчев припомни, че „Южно утро” включва широк спектър от материали - за литература, култура, минало и настояще, включва произведения на автори от Хасково, Кърджали, Димитровград, Момчилград, Ивайловград, Кирково, Минерални бани и др. в няколко рубрики: „Поезия”, „Проза”, „Памет”, „Детско творчество”, „Интервю” и др.

Присъстващите на представянето изразиха мнение по един от най-дискутираните въпроси, че различните по ниво и качество творчески превъплъщения на нашата действителност имат еднакво право на съществуване.

Че няма нищо лошо в това, редом до имената на национално признатите творци да стоят и имената на на най-малките, изкушени да пишат. Защото много е вероятно точно тези начинаещи млади автори в бъдеще да продължат оставеното от техните предшественици, а дори и да го надградят.

И че няма нищо по-естествено и по-добро от това, въпреки пропуските си, едно подобно издание да се превърне в една търсена творческа среда за общуване, в едно обединено поле на взаимопомощ и грижа за творческото израстване на младите хора. Без разделение, без внушаване на комплекси и мании за величие.

Бяха изразени също и мнения за ролята на медиите, за начина, по който огласяват подобни издания, предизвикали толкова много спорове на омразата.

Защото така, разпалвайки предимно злостния дискусионен огън, не могат да провокират културните диалози, единствено които умножават естествените пориви, естествената мощ, която твори и моделира света в полза на доброто и красивото.

Пък и само несъмняващата се в себе си критична категоричност винаги е водила до ограничаване и стесняване зрителния ъгъл в търсенето на истината. Докато дори само допускането на повече мнения и вероятности в него, винаги ни е доближавало до Единния в множествените си форми Дух.

И към точно това Всеединство вървят най-младите автори в сборника, колкото и наивистично да звучат техните разсъждения. Но тъй като от толкова крехка възраст са забелязали несъвършенствата на нашия свят, най-вероятно, тъкмо те, с младите си и чисти души, ще го преосъществят и пренаредят към по-добро.

Стига да не сме успели да ги „заразим” с нашата склонност към люти и злостни спорове. И да не сме допускали да бъдат въвличани в подобни урагани от поругаване. Но въпреки това, не само южното утро, а всяко друго, ще дойде именно чрез тях и за тях.

Накрая, като прочетоха свои текстове, включените в изданието автори, колкото и малко да бяха, повечето, в т.ч. и най-младите, не дойдоха именно заради словесните медийни престрелки, си пожелаха да дочакат по-доброто време, в което няма да бъдат въвличани в никакви разделения и вражди, защото това противоречи на природата на творческия процес, отредено му да поражда красота, доброта и хармония.

И да уважава всеки опит в тази посока.

Лияна Фероли