БЪЛГАРСКО НАРОДНО УЧИЛИЩЕ

Илия Пехливанов

Вътрешната революционна организация - единствена по рода си за ХІХ столетие

Ако Българското възраждане е сред чудесата на ХІХ век, то неговият връх - Априлската епопея е чудото на чудесата.

Нам ни е днeс като хляб насъщно да осъзнаем как тогава нашите деди са сторили възможно невъзможното. Ние сме им длъжници: по думите на Рабиндранат Тагор всяка нация е длъжна да изяви пред света същността си - ако нищо не е дала на света, това е национално престъпление, което човешката история никога не прощава. Дедите ни по мъжки са изпълнили дълга си пред отечеството и историята. Остава ние да изпълним своя…

Преди да се отдаде на записките си по българските въстания Захарий Стоянов най-първо от всичко създава биографията на Васил Левски, в която още в края на 1883 г. той пише:

„Големите смутове, на които бе свидетел България три години после смъртта на Левски, една голяма част се дължи на тоя последния. Ако не беше той да събуди най-рано заспалите духове, то ние не щяхме да имаме Априлско въстание. Участвувах в приготовлението на това последното и видях доколко народът беше приготвен още от времето на покойния Дякон - бащата на апостолите. В ІV въстанически окръг /Панагюрище/ апостолите през 1876 г. тръгнаха наготово из пътеките и старите конаци на Дякона.”

Историците са натрупали немалко материал в изследванията си върху Вътрешната революционна организация - единствена по рода си за ХІХ век.

Но те все още не са намерили ясен отговор на въпроса откъде идват нейните дълбоки корени в душевността на българина, не са погледнали на нея като додатък от вековния опит на народа ни в борбите му за свобода и социална справедливост.

Някои ранни записки на дейци от освободителното движение, които се появиха на бял свят през последните десетилетия, предлагат скъпоценен материал за размисъл, позволяват да се възприеме Организацията чрез възлови събития в живота на някои от нейните главни осъществители, чрез извисяването на техния характер заедно с растежа на освободителната идея.

По време на Първата легия в Белград през 1862 г. Георги Раковски сплотява боен отряд от млади българи, които са призвани през следващите години да преодолеят четническата тактика.

Сред тях е Отец Матей, монах от Преображенския манастир, който вече е пребродил Йерусалим, Южна Русия, Бесарабия, Влашко и е бдял с години в книгохранилищата на Света гора.

Новооткритите летописни бележки на монаха Димитрий върху корицата на стар черковен требник от Разбоишкия манастир край Нишава немногословно представят следващ момент от неговите странствания.

Той хайдутува с малка четица из Западна Стара планина и след неуспешни сблъсъци с поробителя изрича спонтанното прозрение „Дърво на дърво се обляга и человек на человека!”, придружено с едно „Ох!”, което е откъртено от дълбините на изстрадалата народна душа.

Друг участник в Легията - учителят Петър Бонев от Перущица скита близо година по Влашко сред хъшовете и сетне се завръща в Българско, за да просвещава млади и стари, като ги готви за въоръжена борба.

Буйният търновeц Христо Иванов, наричан Големия, изоставя книговезството при белградски майстор, и се озовава през Марсилия при строежа на Суецкия канал на път за Америка, където насъне карловският дякон го призовава властно с думите: „Ставай и върви с мен!”

В Старозагорско свещенодейства невероятният Поп Минчо Кънчев от Арабаджиево - песнопоец, гуляйджия и всякакъв, учил богословие заедно с Васил Иванов Кунчев в заарското школо за свещеници.

През пролетта на 1869 г. Васил Левски, преминал като знаменосец с Панайотхитовата чета по билото на Балкана, вече се е отказал да тръгне с четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджа - също се прибира в България.

В главата му зрее идеята за комитетска мрежа от съмишленици и съдейници /дума от неговия речник/ вътре в страната и той търси да я сподели с най-близки нему другари.

В манастира „Св. Преображение” намира Матея. Двамата прекарват няколко дни в една пещерка над дефилето на Янтра. Матей схваща веднага гениалния замисъл на Левски, изоставя опитите си за вечен двигател, наречен от него „перипетомобил”, и тръгва с Дякона по прашните пътища на Тракия.

В края на същата пролет Левски се среща в Перущица с Петър Бонев и основава един от първите комитети. Все по онова време благодарение на бай Иван Арабаджията пловдивското село Царацово става сигурна опора на изграждащата се комитетска мрежа.

В един късен октомврийски ден на следващата година в Панагюрище пристигат Левски, Отче Матей и Георги Данчов Зографина от Чирпан. Дякона се главява за даскал и черковен псалт с годишна плата от 2000 гроша.

Георги Данчов се наема да зографиса новото училище. А Отче Матей скита из града с книги, като събира подаяния за някакъв нов манастир „Св. Георги Победоносец”, измислен от самия него, с тайни лаборатории за странни опити.

В хана на Найден Дринов е съставен частен комитет, на който през 1876-а е съдено да изиграе една от главните роли.

В продължение само на няколко години Апостолът с неговите най-верни хора изграждат тайна комитетска организация, която тепърва предстои да бъде обследвана и оценявана истински в подробности като самостоятелен български принос в историята на революционните движения не само в Европа.

Неслучайно основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев я определя като „революционна партия със забележителни агитатори и организатори”.

„Революционно-демократична народна партия” я нарича и украинският историк проф. Степан Сиделников - проникновен изследовател на Българското възраждане от Мариндриновия университет в Харков, който съставя подробна картотека на революционните комитети, каквато наши историци все ще не са създали.

До същото убеждение достига и английската историчка Мерсия Макдермот, която със своята книга „Апостолът на свободата. Портрет на Васил Левски на фона на България през ХІХ век.”, издадена на английски език през 1967 г. в Лондон и разпространена по цял свят, поставя начало на международното признание на Васил Левски.

А споменатият вече Поп Минчо Кънчев в качеството си на строител на тази Организация в своя дневник, писан в душните соби на диарбекирската тъмница, я нарича „БЪЛГАРСКО НАРОДНО УЧИЛИЩЕ”.

Ето ключът за разгадаване на чудото!

Защитниците на Манастира край Дряново в деветдневната майска битка с Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, предвождана от генерал Фазлъ паша, до един признават, че са посветени в делото от довереника на Апостола Отец Матей.

Да не премълчаваме и Деветдневната народна република в троянското Ново село /главното селище на новия град Априлци/, обявена на 2 май 1876-а от севлиевския учител Никола Дабев, учил в Париж, сред многолюдно множество на селския площад.

Тукашният комитет е основан пак от самия Левски, за втори път е потвърден от Отец Матей. А е подновен за трети път в крепостта на Фамагуста в Кипър, където са заточени след погрома новоселски въстаници, и Поп Атанас Гъбенски ги заклева с молитви, дъхтещи на барут - единствен случай в животописа на Организацията.

Заклева се тогава и Драгню Стойчев - член на комитета, чийто внук Георги Иванов подир столетие пръв сред сънародниците си видя планетата от Космоса, преодолявайки единствен сред всички космонавти и астронавти непредвидена техническа авария със 72 удара в минута пулс.