Сбогом на приятеля Коста Ненов!

Още през далечната 1996 г., когато каварненският поет и писател Коста Ненов издаде първата си книжка „Ние, Вие, Свой”, скромните му спомоществователи получиха от него откровено пожелание за здраве, от което той самият имаше нужда, особено през последните две години.

Желанието му бе изразено в „Оптимистичен преамбюл”:

Не държа на това, на какво държа,
държа на това: ДА ИЗДЪРЖА.

И издържа, за да му приложат следния надгробен надпис -

Епитафия на журналист

Не го прекърши болка тежка -
загина от печатна грешка.

В нашия вестник, който тогава се наричаше „Морски телеграф”, винаги имаше място за Коста Неновите колегиални констатации:

Вестниците закъсняват,
ала имаме кураж:
щом за четене не стават,
те са хубав амбалаж.

Преди 20 години поетът, писателят, лоялният към Балчик каварналия, предвиди настоящото пръскане на рода, опустяването на българското село, заменянето на патриархалните нрави с нови „ценности”.

Блуден син

Завръща се в родното село -
за сватба или за опело.

Моминска орис

От зори до мрак,
крак връз крак.

Български възход

Що ни е роботика -
пъчим се с еротика.

Майсторска

Ръцете на Сали Яшар немеят,
каруците му шарени не пеят -
красота до болка не раздава -
гевреци по битаците продава.

Нова приказка

Червена шапчица - без грешка:
само шапчица - без дрешка.

История на брака

Без мерак се взели,
по мерак- развели.

Край на приказка

…И свойте идеали
те проспали.

Това е неговият супер финал:

Нищо не ни попречи
в ония дни, разбери:
будалите трупаха речи,
а умниците - пари!!!

Коста Ненов имаше чувство за хумор и обичаше хората, които са хумористи по душа. За всички лакардии в Каварненско можеше да се научи от него, поднесено с морски привкус и много голяма доза уважение. Например, когато разказва за началния си учител, който знаел стихотворение за всеки повод, за всеки учебен предмет или
дори - урок:

„Когато учехме за водата, той рецитираше: „Нашият учител каза, /че водата е опасна:/ в нея хората се давят,/а желязото ръждясва.” И отиваше от време на време, да си пийне нещо в пивницата, с приятели… “А в пивницата друга лакардия: „Дай немска бира, като няма българска, нали няма да говоря с нея?”

„Очаквам най-хубавия миг,/ той ми е грижа:/ на моя остър език,/ да те нанижа!”

Останаха доста словесни нанизи от Коста Ненов, които като нанизи от риба стигат от Каварна до Балчик. Все по брега, който обичаше да обхождаш и по който днес сянката ти се препъва в слюдените камъчета.

Маруся Костова

——————————

в. „Балчишки телеграф”, бр. 42, година XXIV, 29 ноември - 5 декември 2018 г.