ТРИСТИШИЯ
***
Прогнил е дървеният мост от детството,
а още
за двата бряга се държи.
***
На въдицата -
рибка.
Подъл е гладът!
***
В дъжда - змия и мълния…
По-бърз от тях,
лети през мен страхът.
***
Смразени хризантеми.
Бяха цвят,
а вече са тъга.
***
Луна - сама сред мрака.
Всичко вижда.
Но мълчи.
***
Рухна старото дърво,
а в детството ми
сянката му още е прохладна.
***
Упорит дървояд -
прояде гредата… И вече
стърже в моето сърце.
***
В храстите - пътека.
Откъде ли
е затичана към мен?
***
Окосени треви - с дъх на болка. А сред тях -
стрък от билката, която
в детството живота ми спаси.
***
Ноемврийски здрач…
Над хризантемите -
последни пеперуди.
***
Дъх на хризантеми -
свежа е
тъгата в есенната нощ.
***
Помъдря глухарчето -
по темето му
бели кичури стърчат.
***
И в съня на лебеда,
друг лебед -
отразеният!…
***
Вселена е мигът. И все
расте, расте - за да успее
в хайку да се побере.
***
И по днешните ми пътища - все нови треви.
А плачът на вятъра -
един и същ.
***
- Как да избродя тайнството ти,
нежна розо?
- Като мене разцъфти!
***
Прашен валог… В детството
тук извор бликаше, а днес
тъга струи…
***
Докато очаквах вест,
ветрецът
самотната си песничка ми пя.
***
Връщам се към детството - и всичко
там е с дъх
на бащин дом…
***
Свали цигулката, Щурче!
Всички спят… И бродят вече
в други светове…
***
Зреещи жита… И пак
в гласа на пъдпъдък -
сияние от детството…
***
Сиво пролетно мочурище.
Бялнат в него, щъркелът
извежда белия цъфтеж…
***
В една посока -
слънцето и залезът…
и аз…
***
В яза -
лунната пендара.
Стръв за скитника…
***
В лунния безкрай - щурци и славеи…
Бляскава концертна зала
е нощта.
***
Планина…
Самотно село…
И петел, надвикващ себе си…
***
Край този бял от старост храст,
брах теменужки някога -
не свършва зимата…
***
Ти все
в съвместния ни път ме следваше.
А до мен не стигна.
***
Сред бурена -
пресъхнала чешма.
Еднакво жадни сме.
***
Село в планината -
тук
без смисъл чезне времето…
***
Стръмен път.
Където и да спра,
ще е за отдих…
***
Пред мен -
случаен вир…
…и всички небеса.
***
Участ моя, мащехо, додето под камшика ти
впрягах и разпрягах миговете,
пътят свърши.
***
Зимно утро: свито в дрипите
на моя дъх дори
трепери…
***
Пак в огледалото на залеза разресва
преди сън тревите
вятърът…
***
Слънцето от локвата наднича.
Дом ли има
в тази кал?
***
Есенни порои
към залез влачат сянката ми , а тя още
се държи за мен.
***
По скалата
лази ноемврийският студ, а зъзне
моето сърце…
***
Нощен дъжд плющи вън.
Гост небесен ли е?.. Или съска
там гневът на боговете?
***
Гларус над вълните… Крясъкът му
е гласът
на тишината в мен.
***
Късни хризантеми… Сдиплили ресници,
още гледат
как връхлита зимата.
***
След дъжда - дъга над хоризонта…
Ще премина ли
под нея някога и аз?
***
Под зимна луна - двоен хрип от стъпките ми.
Някой крачи до мен… Но го скриват
снежните отблясъци.
***
И месецът като живота -
е с две лица…
Завинаги!
***
След огъня - пепел.
Какво ли
друго оставя животът?
***
Над полето - врани.
Въдворен съм
в крясъка на туй, което мразя.
***
От стария скат
дори камъкът
като тежка сълза се отрони…
***
Ти дълго си ме чакала.
И ето:
пак съм тук…. пак тъна в самота.
***
Жужене на пчели -
потаен говор
от щастливи дни.
***
Бяла планина. И дремещи лавини….
И ни шепот
…за начало!
***
Път в мъглата…
Докъдето и да стигна,
все ще съм в началото.
***
Влизам в пещерата -
странна ли е
или страшна земната прегръдка?
***
Все по-трудно се изкачвам. А пред мене
върховете.
в синьо щастие се ширят…
***
В мъглата - силует… Нима и аз
за него съм
така неясен?..
***
Утихна бурята… И клонът
не каза пак на корена:
„Благодаря!”
