В СВЕТА НА ВЪЛШЕБНИТЕ ДУМИ…

Славомир Кшишка

превод: Розалия Александрова

***
В света на вълшебните думи
ще чуеш реч от затворена уста
звуците на насекомо не ще попречат

В света на вълшебните думи
речта събужда деня от сън
зората разцъфтява в ръцете ти

В този свят вълшебни са сълзите
чудото на приказни моменти
въздишката на преплетени ръце

Псалмът играе на струните на молитвата
и животът като каравана върви
след гласа на окована тишина


***
Любовта е калинка
която в ръката ти намира слънце

Любовта е пеперуда
крилата й са нежни като небето

Полско цвете заблудена птица
и звук на луна

Любовта е дихание
шумолене и миг


***
Ръце като бели крила отнасят вятъра
ключът на думите не променя звука на мечтите

Златни панделки вплитат сънища
тъмнината докосва думите

Върху уморените клепачи сълзи
любопитство върху устните

Строфи в обятията на нощта
във вика на тишината


***
Бихте ли искали
да бъдете зрънце пясък*
капка дъжд от вятъра

Бихте ли искали
да се носите като мъгла
над шума от гласове

А може би бихте искали
да бъдете крило от птица
неспокоен поток от изрязани думи

Не не искате да бъдете
зрънце пясък капка дъжд
от вятъра с потока на изрязаните думи

Вие искате, господине,
да бъдете опазен
зад хоризонта на мечтите

—–

*алюзия за поетичната книга на Алекси Врубел „Зрънца от времето”(бел. прев.)


***
Затваряш прозорци
затваряш врати
и непознати мигове в обятията на сълзите

Съблазнително мига времето на миналите дни
отваря врата за песни и разговор
виждаш сянката на спомените по върховете на дърветата

Някога беше млад
искаше да се издигнеш като птица
и в поднебесния полет да откриваш докосването на думите

Когато беше млад
желанията носеше вятърът
мислеше си как да спреш времето


УЛИЦА

Има такава улица по която ходят сънища
такава на която живеят спомените

Има такава улица по която танцува слънцето
държи в ръце звездите
улица на която истината прегръща лъжата

Има такава улица, над която
неподвижността на крилата
реже думите


***
Зад вратата която затвори тишината
живее поема написана с гласа на небето

Нейните стихове променят думите
в спокойна вода в поток от слънцето

Открива се неоткритото връща се забравеното
далечното се възстановява


МИНУТА

Ти си и преминаваш

Носена от вятъра
не даваш да те спра

Криеш се
не си нито през нощта нито през деня

Разтваряш се и изчезваш
като последен звук


МЕЧТА

Ще откриеш ли мечта
през завесата на небето

Денят крила сътвори
тъмнината мисъл обхвана

Не позволявай да заспи минутата
зад прозореца в градината на въздишката