ОБЕЗСМЪРТЕНИЯТ ДРАНГОВ

Данаил Кацев-Бурски

Пътят, по който вървя през живота си Дрангов, е път на величавите борци. Мнозина са ония, които в новата българска история могат да бъдат като символ на човек и изпълнен дълг, но все пак Дрангов се отделя със своята простота, честност и правота, без да позира, застава на пиедестал, за да служи като символ, да бъде едн от достойните духовни видачи на изтерзания български народ, да бъде и жив огън в душите на борците за свободата на останалата под чуждо робство негова родна Македония.

Душата ми се изпълни с признателност, че се заеха ония, които го познаваха от полето на честта, да издигнат неговата фигура като паметник, който да напомня на поколенията как трябва да се живее, за да бъде човек оценен и обсебен по неговото достойнство от цял народ, за да го приобщи в своя дух и да живее с него, като достоен за него.

В тоя момент, когато Дрангов ще бъде съживен за вековете, аз бих помолил комитета да напише отпред на челото на паметника думите на Борис Дрангов, които той като командир на 5-ти македонски полк бе произнесъл при награждаването на храбреците:

„Честит съм, че ми се удава случай да повиша храбрите, да отлича достойните, да насърча честните. Родната земя дължи светлите си дни на своите верни и безстрашни синове, които радостно излагаха гърди на нож и чело на куршум, които търпеливо умееха да страдат и постоянно побеждаваха.”

И тогава наистина българският народ ще бъде честит, че е въздал и наградил достойния храбрец, неумориримия борец и истинския военен водач на няколко поколения, които заедно с него изпълниха дълга си и умряха за обединението на българския народ.

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 9, 11 юни 1937 г.